Решение № 10300 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2026 г.

ВАСШесто отделение19.10.2026 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14278 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 1973/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д. В. от гр. Варна срещу решение № 14278 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 1973/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Заповед № ЗД/Д-В-143/16.07.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с което на осн. чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт малолетното дете С. Г. В., [ЕГН], и родителите му са насочени да ползват за срок от шест месеца краткосрочни социални услуги "Информиране и консултиране", "Застъпничество и посредничество" и "Терапия и рехабилитация" към КСУ към Фондация "Владиславово": за индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник предвид конфликтните ситуации между родителите; и за провеждане на контролирани срещи между бащата и детето. По изложените в жалбата твърдения за недопустимост и съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена оспорената пред административния съд заповед. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли жалбата да се отхвърли, а първоинстанционния съдебен акт да бъде оставен в сила. Другите касационни ответници Г. П. В. и малолетната С. Г. В., представлявана от назначения особен представител адв. М. Иванов от АК-Варна, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Заповед № ЗД/Д-В-143/16.07.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт.), е наредено на малолетното дете С. Г. В. и родителите му са насочени да ползват за срок от шест месеца краткосрочни социални услуги "Информиране и консултиране", "Застъпничество и посредничество" и "терапия и рехабилитация" към КСУ към Фондация "Владиславово": за индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник предвид конфликтните ситуации между родителите; и за провеждане на контролирани срещи между детето и бащата. По делото от фактическа страна е установено, че С. Г. В. е родена от брака на Б. Д. В. с Г. П. В.. С решение № 4798/08.11.2019 г. по гр. дело № 13607/2019 г. на Районен съд – Варна бракът между Б. В. и Г. В. е прекратен, а упражняването на родителските права над детето С. са предоставени на майката, като е определен размер на дължимата от бащата издръжка. Определен е диференциран режим (съобразно възрастта на детето) на лични отношения с бащата – до навършване на петгодишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота на месеца, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа в присъствието на майката, а след навършване на петгодишна възраст на детето – всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Решението е влязло в сила на 08.11.2019 г. Според данните от административната преписка след развода родителите на С. отново заживяват заедно на семейни начала през 2020 г., в дома на бащата. Двойката е имала период на раздяла и отново са се събрали през 2022 г. Със Заповед за незабавна защита № 255/30.12.2024 г. по гр. дело №16344/2024 г. по описа на Районен съд – Варна на осн. чл.18, ал.1 от ЗЗДН са постановени мерки за закрила, като Г. П. В. е задължен: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Д. В. и С. Г. В. до издаване на заповед за защита или до постановяване на отказ на съда да издаде заповед за защита; да не приближава Б. Д. В. на по-малко от 100 (сто) метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние от жилището й на адрес: гр. Варна, [адрес] – до издаване на заповед за защита или до постановяване на отказ на съда да издаде заповед за защита. Г. В. е отстранен от съвместно обитаваното с Б. Д. В. и С. Г. В. жилище на адрес: гр. Варна, [адрес] – до издаване на заповед за защита или до постановяване на отказ на съда да издаде заповед за защита. С решение № 934/17.03.2025 г. по гр. дело № 16344/2024 г. по описа на Районен съд – Варна са потвърдени мерките за закрила по Заповед за незабавна защита № 255/30.12.2024 г., за срок от 10 (десет) месеца, считано от 30.12.2024 г. Г. В. е задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, осъществявана от Фондация „SOS - семейства в риск“, с адрес гр. Варна, [улица]. Б. В. и С. В. са насочени да ползват специализирана услуга за защита, помощ и подкрепа, осъществявана от Център за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“, с адрес гр. Варна, [жк], [улица], [улица]. На същата дата по делото е издадена Заповед за защита рег. № 33/17.03.2025 г. на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С решение № 543/15.05.2025 г. по в. гр. дело № 783/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна е изменено решение № 934/17.03.2025 г. по гр. д. № 16344/2024 г. на Районен съд – Варна, като режимът на лични отношения между бащата Г. В. и детето С. В., определен с решение № 4798/08.11.2019 г. по гр. дело № 13607/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, следва да се осъществява по следния начин: всяка втора, трета и четвърта събота от месеца за времето от 10:00 часа до 12:00 часа в защитена среда под надзор на социален работник, определен от дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Издадена е Заповед за защита рег. № 5/15.05.2025 г. С уведомление от месец май 2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Б. В. моли за съдействие и информация относно изпълнението на заповедта за защита по в. гр. дело № 783/2025 г., конкретно – относно мястото и начина на изпълнение на режима на лични контакти на детето и бащата. На 20.05.2025 г. Г. В. е подал до Дирекция „СП“ заявление за ползване на социална услуга – информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение и придобиване на умения. На 22.05.2025 г. Б. В. е подала до Дирекция „СП“ заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет – подкрепа (информиране и консултиране), застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, общностна работа, подкрепа за придобиване на трудови умения. На 22.05.2025 г. в Агенция за социално подпомагане е получен устен сигнал от Б. В., че бащата Г. В. е отишъл в учебното заведение на С., от което детето се стресирало. Б. В. настояла детето да разговаря с психолог и да се установи емоционалното му състояние. За сигнала е изготвен Формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-В/373 от 22.05.2025 г. Направена е психологическа консултация със С. В. на 23.05.2025 г. със заключение, че детето се намира в състояние на емоционално напрежение, породено от периодично излагане на сериозни междуличностни конфликти между родителите. Това представлява тежка стресова ситуация и форма на емоционално насилие. Поведението на бащата поражда устойчиви стресови реакции и чувство за несигурност в детето. Налице са данни и за прилагане на физически методи за възпитание и наказание спрямо детето, най-вече от страна на бащата. По случая е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/374 от 22.05.2025 г. с констатация, че е необходимо да се предприеме мярка за закрила спрямо детето С. В., свързана с оказване на подкрепа в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДт. Изложени са аргументи, че в хода на психологическата консултация, проведена с детето, се установява, че С. се намира в състояние на емоционално напрежение, породено от междуличностните конфликти между родителите. Предвид множеството постъпили сигнали, касаещи С. и емоционалното състояние, в което се намира детето, както и влошените взаимоотношения между двамата родители, е в техен интерес семейството да бъде насочено към подходяща социална услуга в общността. На 27.05.2025 г. по гр. дело № 783/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна от Дирекция „Социално подпомагане“ е подадена молба с правно основание чл. 251 от ГПК за тълкуване на съдебното решение. Видно от Протокол от 29.05.2025 г. на същата дата в Агенция за социално подпомагане е проведена среща с Б. В., като е подадено и ново заявление за ползване на социална услуга. На 02.06.2025 г. в Агенцията е проведена среща и с Г. В., на която той е запознат с получените сигнали, както и че спрямо С. ще бъде предприета мярка за защита. По данни на Г. В. на 22.05.2025 г. той е искал да види отдалеч дъщеря си в училището й, защото в продължение на пет-шест месеца не е виждал детето и срещи между тях не са осъществявани, в нарушение на установения режим на лични отношения по влязлото в законна сила решение на РС - Варна. В. е подал заявление за ползване на социална услуга. С писмо изх. № СГ/Д-В/374-001/06.06.2025 г. Б. В. е уведомена, че поради констатирания конфликт в родителската връзка и влошени взаимоотношения с бащата на детето С., които се отразяват върху емоционалното състояние, ще се предприеме мярка за закрила „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда” на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт спрямо детето С. Г. В.. На 10.06.2025 г. са изготвени нов Доклад за оценка и План за действие. В изпълнение на заложените цели в плана както в частта за детето, така и в частта за родителите, е планирана дейност по „гарантиране правото на детето да поддържа контакт и с двамата си родители. Спазване на постановено решение на съда. Опосредстване на контакт между бащата и детето чрез услугата „Контактен център“.“ Издадено е направление за ползване на социални услуги № НП/Д-В-196/10.06.2025 г. за насочване на С. В. и Г. В. за предоставяне на социална услуга – Център за обществена подкрепа – Фондация „Владиславово“. Бащата е запознат с Плана за действие на 12.06.2025 г. Видно от Протокол от проведената среща на 16.06.2025 г. Б. В. не желае да подписва плана за действие и желае точките да бъдат съобразени с обстоятелството, че случаят е такъв на домашно насилие. Също така не желае детето да ползва психолог към услугата, а частен. Подадено е и заявление с приложени 4 бр. амбулаторни листа от проведени медицински прегледи на детето. Същия ден В. подава заявление за отказ от социална услуга. На 17.06.2025 г. е постановено решение № 668/17.06.2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което молбата от Дирекция „Социално подпомагане“ за тълкуване на Решение № 543 от 15.05.2025 г. по гр. дело № 783/2025 г. е оставена без уважение. На 07.07.2025 г. е проведена нова среща с Б. В., в която е споделила, че иска да премести детето в друго училище, тъй като е било обект агресия и подигравки. Твърди, че по телефона бащата отказал да даде разрешение за преместване. Сочи, че към този момент С. посещава частен психолог. По отношение на изпълнението на съдебното решение счита, че срещите трябва да се изпълняват в ОЗД, и отказва да бъде насочена към социална услуга. На 08.07.2025 г. е проведена среща с бащата Г. В., който счита, че майката настройва детето срещу него. Посещавал е и приключил социалната услугата „SOS – семейство в риск“. Посочва, че един път е задържан за неизпълнение за заповедта за защита. Няма никаква комуникация с майката, т.к. телефонния му номер е блокиран от нея. От Фондация „Владиславово“ е изготвен индивидуален план за подкрепа за детето С. В. и баща ѝ Г. В. за периода юли 2025 – ноември 2025 г., със заложена цел изработване на модели за ефективно общуване с другия родител за предпазване на детето от емоционален стрес вследствие на тяхната раздяла, както и подобряване на комуникацията и емоционалната връзка между бащата и детето. След анализ на сигнала, на проведените срещи, на представените документи и извършена проверка на място, е изготвен Социален доклад № СЛ/Д-В/2838-001/16.07.2025 г., установяващ риск за детето С.. Поради неизпълнение на определената от съда привременна мярка от страна на майката е направена препоръка на основание чл. 23, т. 2 от ЗЗДт да стартира предоставяне на подходяща социална услуга, която да оказва необходимата специализирана социална и психологическа подкрепа на родителите и детето в подобряване на емоционалните връзки помежду им. За да отхвърли сезиралата го жалба административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, не са констатирани допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, органът правилно е приложил материалния закон и оспорената заповед съответства на целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в конкретния случай безспорно се установяват материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Съдът е преценил, че детето С. В. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт. Установено е, че от страна на майката няма заявено желание за ползване на социални услуги и същата не оказва съдействие за реализирането на срещите между детето и другия родител. Съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателката, че неизпълнението на съдебното решение за режима на лични контакти на детето с баща му се дължи на бездействие на административния орган, състоящо се в неосигуряването на защитена среда, както и че административният орган не е установил неизпълнението на определената от съда привременна мярка. Посочено е, че след като Дирекция „Социално подпомагане“ не разполага с условия да предостави „защитена среда“, то правилно родителите и детето са насочени към доставчик на социална услуга – това е законоустановен способ за изпълнение на режима на лични отношения, в какъвто смисъл са и мотивите в решение № 668/17.06.2025 г. на Окръжен съд – Варна. Жалбоподателката не оспорва констатацията, че детето не се среща с баща си. Съдът е преценил, че е налице категоричен отказ и нежелание от страна на майката да спазва определения задължителен за прилагане режим на лични отношения на детето с бащата, както и за всякаква комуникация между нея и него по този повод, като не е предложила друг вариант за изпълнение на режима на лични отношения, което е допълнителен аргумент за необходимостта от предприетата от ДСП мярка за закрила. Според съда възпрепятстването на контактите и липсата на редовен контакт на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на родителско отчуждение, могат да доведат до поява на „синдрома на родителското отчуждение“, до негативно повлияване на развитието на детето и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение. Според съдържанието на нормата, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав, следва да е доказана алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Обосновано административният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че е налице отказ от сътрудничество и нежелание от страна на майката за спазване на определения задължителен режим на отношения на бащата с детето. Установено е наличието на фактическите и правните основания за издаването на процесната заповед, като в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт., в чиято хипотеза следва да бъде установена необходимост от прилагането на мерки за закрила. В случая е установена липсата на желание на майката да съдейства за контактите между другия родител и малолетното дете съобразно установения от съда режим на лични отношения. Постановената мярка за закрила е съобразена с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт., който следва да бъде отчитан във всички случаи. Както е посочил и първоинстанционният съд нормите на член 9, § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. След анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установяват влошените взаимоотношения между родителите, оказващи негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето, затрудненото упражняване на определения режим на лични отношения между бащата и детето и отказа за сътрудничество от страна на майката, които могат да доведат до развитие на т. нар. "синдром на родителско отчуждение", при който единият родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него, като препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с другия му родител и въвличането му в конфликта между родителите. Опасността връзката с родителя да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетното дете, защото негово основно право е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в подобна ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила. Чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители. Процесната мярка за социална закрила е именно поради необходимостта от активното участие на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето. Заповедта е издадена с оглед липсата на съдействие от страна на упражняващата родителските права майка на детето за осъществяване на срещите между бащата и детето съобразно преписания режим на лични отношения. Констатираното поведение на майката, по същество осуетява контакта на детето с другия му родител, поради което е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. С оглед на посоченото заповедта изцяло съответства на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и за защита на неговите права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите му, в частност охраняване на приоритетното право на детето да познава и общува пълноценно и с баща си. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Европейския съд по правата на човека (решение по делото Cristescu v. Romania, № 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара по делото Sahin v. Germany № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението по делото Ribic v. Croatia (№ 27148/12, § 92). Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт е постановен в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед. В рамките на първоинстанционното производство, съставът на Административен съд - Варна е преценил, че интересите на детето и неговата майка, представляваща го като законен представител, са различни и на осн. чл. 29, ал. 4 от ГПК е назначил особен представител, определен от АК-Варна. Според касационната жалбоподателка първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е конституирал малолетното дете като заинтересована страна и му е назначил особен представител. Императивната разпоредба на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт прогласява, че детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Семейния кодекс изрично сочи, че при противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Съдът е назначил особен представител на малолетното дете С. В., който да осъществи самостоятелно процесуално представителство, изхождайки от най-добрия интерес на детето. Както вече беше подробно разяснено по-горе в мотивите, в процесния случай действително са налице противоречия между интересите на детето и тези на законния му представител и между интересите на двамата родители, а спорът е от такова естество, което пряко засяга интересите на детето, поради което следва да се съобрази най-добрия интерес на детето по смисъла на Закона за закрила на детето и Конвенцията за закрила на детето. Цитираната в касационната жалба практика на ВКС касае съвсем различна хипотеза. Жалбата на Б. Д. В. до Административен съд - Варна е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК. С разпореждане от 05.09.2025 г. на първостепенния съд административният орган е задължен в 7-дневен срок от съобщението да представи по делото окомплектована в цялост адм. преписка по издаване на оспорения му акт, която е представена по делото на 17.11.2025 г., преди проведеното първо и единствено съдебно заседание по делото, на което жалбоподателката, редовно уведомена, не се е явила и не е представлявана. Страната е имала възможност да се запознае с преписката, да прояви процесуална активност и да организира защитата си, включително и да направи искане за отлагане на делото. Необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че в случая голяма част от документите по преписката са приложени към подадената пред административния съд жалба, поради което жалбоподателката е запозната с тяхното съдържание. Не се установява делото да е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което би препятствало касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. Освен това с оглед констатираната липса на основания за отмяна на оспорения административен акт изразяването на становище от жалбоподателката след представяне на преписката не би довело до различен правен резултат. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

27