Определение № 470 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б./починал в хода на делото и заместен от наследниците си Д. К. Т. и С. К. Б./ срещу определение № 415 от 27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 382 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 292 от 14.09.2018 г. по гр.д. № 168 по описа за 2018 г. на Ямболския окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на материалния закон и процесуалните правила. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване поради противоречието му с практиката на ВКС по въпроса дали неизпълнението от страна на ищеца на неправилни или неясни указания на съда влече след себе си неблагоприятни за ищеца последици и може ли да бъде основание за прекратяване на делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Делото е образувано по предявена от К. И. Б. искова молба срещу Камарата на частните съдебни изпълнители за заплащане на обезщетение в размер на 146 лв. за имуществени вреди и 2 000000 лв. неимуществени вреди, причинени от мълчаливия отказ на Камарата да образува дисциплинарно производство срещу частния съдебен изпълнител М.. В исковата молба пространно са описани незаконосъобразни според ищеца действия и бездействия на други органи и лица, които нямат никакво отношение към евентуалната отговорност на Камарата. Не е посочено в какво се изразяват претърпените вреди и липсват каквито и да е факти и обстоятелства, обосноваващи причинната връзка между т.нар. „мълчалив отказ“ на Камарата по неговата жалба и причинените вреди. Затова с разпореждане от 13.06.2018 г. съдията-докладчик в Ямболския окръжен съд е оставил без движение исковата молба с указания към ищеца да изложи обстоятелствата, на които се основават исковете и в какво се изразяват претърпените от него вреди. Вместо да изпълни указанията, ищецът е поискал отстраняване на съдията-докладчик. Посочил е, че според него Камарата се явявала административен орган по отношение на частния съдебен изпълнител, а освен това възложител на неговата работа. Същността на вредите и причинната връзка между неразгледаната жалба и тези вреди все така са останали неуточнени. Ето защо Ямболският окръжен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството, а Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение. От изложеното дотук е видно, че дадените от съда указания към ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба са били необходими, ясни, пълни и точни. Ищецът нито е отстранил тези нередовности, нито е поискал правна помощ за отстраняването им, поради което първоинстанционният съд правилно и в съответствие с процесуалния закон е върнал исковата молба и е прекратил производството. Следователно не се касае за дадени от съда неправилни или неточни указания, които не могат да обосноват връщане на исковата молба, а за правомерно процесуално действие. Ето защо така формулираният въпрос не е относим към настоящия случай и не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение