Определение № 24 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 614/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Р. Б. като пълномощник на Н. А. П. с искане да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските определение № 60289 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 614/2021 г. на ВКС, І г.о., като присъдените в полза на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 720 лв. бъдат намалени поради прекомерност. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация А. Е. З. и Я. И. З., действащи чрез техния пълномощник адв. Т. П., в който е изразено становище, че молбата е недопустима, тъй като молителите не са поискали в касационното производство присъждане на разноски и не са представили списък на същите, съгласно чл. 80 ГПК. На следващо място сочат, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена от лице без представителна власт, тъй като адв. Б. не е бил упълномощен да инициира производство по изменение на постановеното определение в частта за разноските. При условията на алтернативност считат, че молбата е неоснователна, тъй като размерът на договореното, платено и присъдено възнаграждение съответства на обема на извършените от пълномощника процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното7 С въззивно решение № 903609 от 17.08.2020 г. по в.гр.д. № 16/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград е потвърдено решение № 3795 от 04.11.2019 г. по гр.д. № 735/2018 г. на Районен съд-гр.Г. Д., с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Н. А. П., Н. Н. П. и Д. Н. П., че А. Е. З. и Я. И. З. са собственици на основание договор за покупко- продажба на УПИ .., пл.№ ...в кв. ....по плана на [населено място], общ. С., с площ 900 кв.м, и ответниците са осъдени да предадат на А. и Я. З. владението върху ползваните без основание 68 кв.м. от този имот, разположени в западната част на УПИ откъм [улица].т. 358, по протежение на цялата граница, и заключени между уличната регулационна линия на западната прилежаща на парцела улица и съществуващата на място ограда, и на основание чл. 109 ЗС ответниците Н. А. П., Н. Н. П. и Д. Н. П. са осъдени да премахнат изпълнен от тях незаконен преместваем обект-„постройка- плевня”, а съгласно заключението на вещото лице-„паянтова барака на дървен скелет и дъсчена обшивка, покрита с ламарина”; да премахнат складираните дърва, които попадат частично в имота на ищците и частично в [улица].т.358, както и да преместят товарен автомобил, паркиран частично върху [улица].т.358 и частично върху собствения на ищците УПИ ............ С определение № 60289 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 614/2021 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадената против него касационна жалба от Н. А. П.. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на ответниците по касация А. З. и Я. З. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в общ размер на 1 720 лв., доказани с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020 г. Съгласно чл. 287, ал.1 ГПК, след като приеме касационната жалба, въззивният съд изпраща препис от нея, заедно с приложенията, на другата страна, която може в едномесечен срок от получаването им да подаде отговор на жалбата. Процесуалният закон не предвижда препис от отговора на касационната жалба и приложенията към него да бъде изпратени на жалбоподателя, за да може той да се запознае с разноските, направени от ответника по касация и евентуално да поиска намаляването им поради прекомерност. По допускане на касационното обжалване ВКС се произнася с определение в закрито съдебно заседание. В случаите, когато касационното обжалване не се допуска, производството пред ВКС приключва с постановяване на определението по чл. 288 ГПК с което съдът се произнася и относно отговорността за разноски. В тази хипотеза насрещната страна, която с оглед реда за администриране на касационните жалби и характера на производството по чл. 288 ГПК, не е имала възможност да узнае и да направи възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, може да поиска намаляването му в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. С оглед на изложеното, доводите за недопустимост на молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските поради несвоевременно заявяване на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК до приключване на производството пред ВКС, са неоснователни. В случая молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, считано от датата на постановяване на определението, поради което е процесуално допустима. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Това е така, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на разноските, които страната е направила и иска да й бъдат присъдени, а не тези, направени от насрещната страна и срещу които възразява. В обобщение, молбата на Н. А. П. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството по гр.д. № 614/2021 г. по описа на ВКС, І г.о., е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по два обективно съединени иска, предявени от ищците А. З. и Я. З.: иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 68 кв.м от УПИ ......... в кв. ....по плана на [населено място], общ. С., целият с площ от 900 кв.м, и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изпълнен от тях незаконен преместваем обект-„постройка- плевня”, а съгласно заключението на вещото лице-„паянтова барака на дървен скелет и дъсчена обшивка, покрита с ламарина”; да премахнат складираните дърва, които попадат частично в имота на ищците и частично в [улица].т.358, както и да преместят товарен автомобил, паркиран частично върху [улица].т.358 и частично върху собствения на ищците УПИ ............ Цената на иска по чл. 108 ЗС се съизмерва с данъчната оценка на недвижимия имот, която в случая е в размер на 3 135 лв. Цената на иска по чл. 109 ЗС, когато има за предмет извършване на конкретни заместими действия, се определя от паричната оценка на разходите за труд и материали за извършване на тези действия /ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. В случая размерът на разходите не е определен, но като се има предвид, че се касае за преместване на складирани дърва и на паркиран товарен автомобил, както и за премахване на дървена барака с площ 6.20 кв.м, настоящият състав приема, че тези разходи не надхвърлят сумата 1 000 лв. Изложеното налага извод, че с отговора на касационната жалба всеки от ответниците по касация защитава материален интерес в общ размер на 4 135 лв., при който минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.05.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 520 лв. Съгласно чл. 9, ал.3 от същата наредба, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В случая за изготвяне на отговор на касационната жалба двамата ответници са заплатили адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 720 лв., т.е. всеки от тях е заплатил възнаграждение в размер на 860 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, както и обема на осъществената правна помощ, изразяваща се в подаване на един, макар и подробен отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че същото се явява прекомерно и на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до сумата 1 200 лв. /по 600 лв. за всеки от ответниците по касация/, в какъвто смисъл следва да бъде изменено постановеното по делото определение. Водим от гореизложеното съдът.