Определение № 436 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6923/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК във вр.с чл. 248 ГПК. С частна жалба вх. Nо 3543/ 27.10.2014 год. В. Г. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 3929/ 23.09.2014 год. по гр.В.д. Nо 603/2014 год. на ОС-Благоевград, с което е оставена без уважение молба на В. К. вх.Nо 2747/ 08. 08. 2014 год. за изменение на въззивно Решение Nо 3287 от 29.07.2014 год. по гр.В.д. Nо 603/2014 год. на ОС-Благоевград в частта за разноските. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, разноските макар и заплатени на двама адвокати са за отделните етапи на въззивното производство, така както е и по Наредба No1/ 09. 07. 2004 год. - чл.9 за изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба и по чл. 7 ал.2 – за процесуално представителство за защита пред съда. По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба от Областна дирекция „З.“ Б. с който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, съгласно чл. 248 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение, по реда и на основание чл. 248 ал.1 ГПК, окръжният съд е оставил без уважение искане за изменение на решението в частта по разноските, приемайки, че въззиваемата страна, случая В. К., има право да получи сумата на направените от него разноски за защита в производството пред въззивния съд само за „един адвокат“- а именно в размер на 300 лв., платени като адвокатски хонорар на адв. Б. П.- АК Б., присъдени от окръжния съд, но няма право на заплатения адвокатски хонорар за втори адвокат, макар и за участие в открито съдебно заседание. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК е приложена точно, в съответствие с духа и разума на нормата. Ответникът по делото има реципрочното имуществено право ,на това, установено в полза на ищеца в чл.78 ал.1 ГПК, да получи при съответния правен резултат /арг. чл. 78 ал.3 ГПК/ имуществено репариране на направените за производството разноски „за един адвокат“. У. термин „един адвокат“ следва да се тълкува в смисъл на едно възнаграждение за адвокатска защита в рамките на установения размер по Наредба No 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответното производство. Съобразно чл. 7 от Наредбата „ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела“ са определени съответните по вид и посочени по размер адвокатски възнаграждения. С чл. 9 са определени възнагражденията за правна защита и съдействие за конкретно определени правни действие на адвокатска защита като изготвяне на въззивни жалби, отговор на въззивни жалби и изготвяне на писмен отговор на искова молба без явяване в съдебно заседание, а с последното изречение е уреден начина на определяне размер им чрез препращане към нормата на чл. 7 от Наредбата. Систематичното тълкуване на двата текста предполага извод за съотношение на общ към специален текст, като общият текст поглъща обема на правната услуга, уредена в специалния текст и обратното, уговорената услуга по специалния текст, не изключват възможността да бъде договорен адвокат за процесуално представителство в залата, но изключват възможността да бъде възмезден платения хонорар за втория адвокат/ дори и това да е едно и също лице /. Ето защо, приетата теза на окръжния съд с обжалваното определение, че макар и някои правни действия са извършени от различни адвокати, то разноските, които следва да бъдат репарирани на страната, имаща право на такива, са за един адвокат т.е. за един от платените хонорари, заплатен за защита, е правилна .По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия