Решение № 1687 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2015 г.

Решение № 1687 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. М. - К.-ГМ" - Г. М. Г. срещу решение № 1870/23.09.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 395 по описа за 2015 г. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081402357/15.09.2014 г., изменен с Решение № 731/08.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който по реда на чл. 122 от ДОПК на касатора са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. - 50,91 лв. и лихви 28,64 лв; за 2009 г. - 356,85 лв. и лихви 160,37 лв.; за 2010 г. - 91,22 лв. и лихви 31,58 лв, а в останалата част жалбата на ревизираното лице е отхвърлена. Касаторът обжалва решението в частта, с която жалбата му срещу РА е отхвърлена. Касаторът счита решението в тази част за неправилно, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушения на материалния закон. Изтъква, че неправилно е определено салдото за 2011 г. и не е взето предвид, че в домакинството на ревизираното лице живее и пълнолетният му син; неправилно фактурите, издадени от "М. К. енд К." ЕООД, "Д. Б." ЕООД, "Г. С." ООД, ЕТ "Б. - 49 - Г. С." не са взети предвид при определяне на баланса; счита за неправилни и изводите на съда относно задграничните пътувания и относно получените суми от С. Д. С.. Моли решението, и съответно РА, да бъдат отменени в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд В. ревизионен акт, на ЕТ "Г. М. - К.-ГМ" - Г. М. Г., след изменението му от решаващия орган, по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008-2011 г. Видно от изготвените баланси, установените отрицателни салда за съответните години са приети за несъответствие в имущественото състояние и основание за извършване на облагането по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Административен съд В. е приел за установено, че ревизираното лице е регистрирано като едноличен търговец, считано от 21.07.1995 г., има съпруга и две пълнолетни деца. Във връзка с основателните оплаквания за определяне на данъчната основа при нарушение на чл. 17 ЗДДФЛ, съдът е извършил преизчисления на същата, след изготвяне на нови годишни баланси на приходите и разходите. В резултат на това е отменил РА за периодите 2008-2010 г. и е отхвърлил жалбата за период 2011 г. За неоснователно е счетено оплакването на касатора, че разходът за издръжка по НСИ следва да се раздели на три, тъй като домакинството му се състои от трима човека. Съдът е изложил мотиви, че съвпадението в постоянните адреси на сина на касатора с този на самия касатор не доказва, че синът е част от домакинството. Освен това е съобразил, че презумпцията за равно участие на съпрузите в разходите за задоволяване на нуждите на семейството не се прехвърля върху останалите пълнолетни членове на семейството, поради което за да се отнесе и към тях разхода за издръжка, следва да бъде безспорно установено извършването му, което не е сторено. Тези изводи на Административен съд В. се споделят от касационната инстанция. Независимо, че в производството пред ВАС е представено копие от л. 22 /без да е видно от къде е листа/ с отбелязване, че в домакинството на Г. Г. живее В. Г. М., негов син, не са представени доказателства, че направените разходи за издръжка се отнасят и до издръжката на посоченото лице, още повече, че същото е пълнолетно и има доходи от трудови правоотношения. По отношение на разходите по фактури, издадени от "Д. Б." ЕООД, "Г. С." ООД, ЕТ "Б. - 49 - Г. С." и "М. К. енд К." ЕООД, съдът е приел, че са заплатени от съпругата на ревизираното лице и следва да намерят отражение в нейния баланс. С. е посочил, че тъй като не може да се установи, че разходите от групите "други разходи", "храна и безалкохолни напитки" и "разнообразни стоки и услуги" се изчерпват с тези, за които са представени фактури, се съобразяват статистическите данни за паричния разход за издръжка. И този извод на първоинстанционния съд е правилен. Паричните разходи за издръжка по статистическите данни на НСИ включват разходите за жилища, вода, електроенергия, горива за битови нужди и др. При положение, че в РА е бил приет размер на разходи за издръжка по данни на НСИ, процесните суми по фактурите не следва да бъдат включвани в разходния поток, тъй като по този начин би се стигнало до двойно калкулиране на едни и същи разходи. Правилно съдът е счел, че при липсата на данни след 1.01.2007 г. за пътуванията в АИФ "Граничен контрол" и съответно за липса на отразени насрещни влизания, няма основание да се приеме, че престоят на касатора в чужбина е бил под един ден. Представеното удостоверение от СК "К. -1905" Д. е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и не е подкрепен с други доказателства по делото, а и в него са посочени датите на спорните мероприятия, но не и продължителността на самия престой в чужбина във връзка с тях. Неоснователен е и касационният довод във връзка с твърдяното връщане на заем от 10000 лв. Съдът е обсъдил наличните доказателства и правилно е счел, че договорът за заем подлежи на доказване само с писмени доказателства, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Правилно в тази връзка не са кредитирани свидетелските показания. При тези правилни съображения, съдът е спазил служебното начало, като е изготвил съответни парични потоци, определил е размера на данъчните основи и съответно размера на дължимия данък. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, като след изясняване на фактическата обстановка, въз основа на която са направени обосновани изводи, правилно е приложен материалният закон. Поради това следва да бъда оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на ответника за настоящата инстанция в размер на 352, 96 лв, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение