Определение № 44 от 14.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2389/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Билдинг-5“ ЕООД чрез адвокат Л. С. срещу решение № 1152/10.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 1389/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ № 161/23.01.2017 г. по т.д. № 2645/2016 г. С решението на СГС е уважен иск по чл.135 ЗЗД на синдика на „Топливо “ ЕООД /н/ Е. Т. и е обявена за недействителна по отношение кредиторите на дружеството извършената на 23.06.2011 г. покупко-продажба на недвижими имоти между „Топливо“ ЕООД, като продавач и „Билдинг-5“ ЕООД, като купувач. Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба – „Топливо“ ЕООД /н/ и Е. Т. – синдик на „Топливо“ ЕООД /н/ не взимат становище по същата. В изложението касаторът формулира два въпроса: „1. Има ли качеството на длъжник по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД и легитимиран ли е материално правно поръчителят по договор за банков кредит да отговаря като длъжник по иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД пред Банката кредитор за разпоредителните си действия извършени със свои имоти, преди да бъде призован да отговаря за непогасени от главния длъжник задължения по кредита, с настъпила изискуемост. 2. Доказването на знанието по смисъла на чл.135, ал.1 изр.2 от ЗЗД за увреждане от страна на купувача по сделката, атакувана с иска по чл.135 от ЗЗД.“ По делото е безспорно установено, че ответникът по предявения иск по чл.135 ЗЗД и продавач по процесната сделка - „Топливо“ ЕООД е поръчител по отношение на чужди задължения – тези на ЗИТ ЕООД към БАКБ. Доколкото формулираният първи въпрос в изложението на касатора е във връзка с първия въпрос по образуваното т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС - Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът: