Определение № 9123 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, гр. София, подадена чрез управителя Р. Хинов – лице с юридическа правоспособност, срещу определение № 28732 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 4625/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прекратено производството по делото и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на сектор „Строителен контрол“ /“СК“/ при Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - София, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на разрешението за ползване, на което същият е адресат. Прието е от съда също така, че ако фактическото ползване на строежа, след въвеждането му в експлоатация, пречи на жалбоподателя да упражнява в пълен обем вещни права по отношение на съседния собствен имот, то същият може да защити правата си по общия исков ред. Така постановеното определение е правилно. Видно от съдържанието на подадената от „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, гр. София, жалба пред Административен съд – София град, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е разрешение за ползване на строеж № ДК-07-44/27.01.2009 г., издадено от началника на сектор „СК“ при РДНСК - София, с което е разрешено ползването на строеж „Сграда – хотелски апартаменти, външна водопроводна връзка, пречиствателно съоръжение за отпадни води, басейн, КТП, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н.“ в поземлен имот I, кв. 25а по плана на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1938.603. В така оспореното разрешение за ползване като един от възложителите е вписан и „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, гр. София. При така установеното по делото законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Доколкото дружеството – жалбоподател, в качеството си на възложител, е адресат на оспореното разрешение за ползване, то същото е с позитивен ефект и последици за него, поради и което не е налице пряк интерес от обжалването му, включително и с искане за обявяване на нищожността му. Разрешението за ползване,за разлика от отказа за издаване на такова, по принцип не подлежи на обжалване, тъй като има позитивен за адресата характер и е свързано единствено с техническата годност на строежа, т. е. има благоприятстващ характер. В случай, че след издаване на разрешението за ползване съществуват противоречия досежно фактическото ползване на недвижимия имот, в който е изграден строежа, каквито доводи са изложени в първоинстанционната и частната жалба, или друг вид спорове, то същите подлежат на разрешаване по общия исков ред, както и правилно приема административният съд. Това е така,тъй като в производството по издаване и обжалване на разрешението за ползване,респ. отказа за издаването му, не се извършва контрол за законосъобразност на строителните книжа, свързани със законността на строителството, включително и по отношение на спазване на предвидените в закона разстояния до страничните регулационни линии. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,