Решение № 3907 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет на Република България против Решение № 41240 от 09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11200/2025г. по описа на Административния съд София-град, 5 състав. С това решение, по жалба на А. М. Б., гражданка на Сирия, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните й деца К. К. Х. и Н. К. Х., граждани на Ирак, е обявена нищожността на Решение № 5023 от 08.10.2025 г. на Председателя на ДАБ, като преписката е върната на административния орган за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, позовавайки се на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът – А. М. Б., гражданка на Сирия, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните й деца К. К. Х. и Н. К. Х., граждани на Ирак, лично в съдебно заседание и чрез пълномощника си адвокат Т. Илиев, оспорва касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Упълномощеният процесуален представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на касаторката и нейните деца безплатна правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, счита касационната жалба за допустима. Същата е подадена от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно и в законоустановения срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото на спора, настоящият състав съобрази следното: Производството пред АССГ, приключило с обжалваното решение, е второ по ред първоинстанционно производство, след като с решение № 12 855/ 25.07.2024г. по адм.д. № 6302/2024г. по описа на АССГ е отменено решение № 6403/ 27.05.2024г. на председателя на ДАБ, с което е отказан статут на бежанец и хуманитеран статут на А. М. Б. и нейните деца К. К. Х. и Н. К. Х., и преписката е върната за ново произнасяне. Решението на административния съде оставено в сила с решение № 1949/ 26.02.2025г. по адм.д. № 11 978/2024г. по описа на ВАС, трето отделение. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че решение № 5023 от 08.10.2025 г. на председателят на ДАБ е взето в противоречие с нормата на чл.177, ал.2 АПК, при несъобразяване с влязлото в сила решение № 12 855/ 25.07.2024г. по адм.д. № 6302/2024г. по описа на АССГ. Според решаващия съдебен състав, в мотивите на отменителното решение на АССГ изрично е посочено, че следва да бъдат изяснени причините семейството да напусне Ирак, тъй като безспорно жалбоподателката е гражданин на Сирия, но същевременно нейния съпруг и малолетните й деца са граждани на Ирак, като последно семейството е живяло в Ирак, от където са избягали. Констатирано е, че игнорирайки това обстоятелство, председателят на ДАБ изследва единствено положението в Сирия и "нормализирането" на обстановката в тази страна; обстановката в Ирак е изследвана единствено по отношение на образованието на децата, което е в пряко противоречие с дадените в съдебното решение указания. Наред с това, според първостепенния съд не са изпълнени и другите указания, а именно да се преценят висшите интереси на децата. По- конкретно, в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че в решение № 12 855/ 25.07.2024г., АССГ се е позовал на социален доклад изх.№ ПР/Д-С-КС/ 496-001/08.07.2024г., според който в интерес на децата е да се отглеждат в сигурна и спокойна среда, без да се притесняват за живота и здравето си; връщането на семейството в Ирак застрашава живота им; в интерес на децата е да останат в Република България и да могат да продължат образованието си; връщането на родителите и децата в Ирак ще се отрази негативно върху емоционалното състояние на децата, още повече, че същите са се адаптирали успешно в България, и именно във връзак с него е указал необходимостта да се обсъдят висшите интереси на децата. От страна на административния, орган, обаче, били изложени общи мотиви за интересите на децата ,без да се обсъди приложения по преписката социален доклад и без да се изиска нов такъв. В заключение, АССГ се е позовал на изискан в рамките на повторно проведеното първоинстанционно съдебно производство социален доклад, от съдържанието на който се установява, че разговори с децата, свързани с връщането им в Ирак или Сирия ги натъжават, стават притеснителни и плачат, поради което и в техен интерес е да останат в България и да продължат образованието си. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно досежно констатираната нищожност на административния акт. Направените от първоинстанционния съд фактически констатации и изводи относно наличието на материалноправното основание по чл.177, ал.2 от АПК са необосновани. Административният орган е изпълнил дадените от съда указания да изследва висшия интерес на децата, включително и във връзка със запазване целостта на семейството, но е достигнал до необоснован извод, че на малолетните деца и майка им не следва да бъде предоставен хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал.8 ЗУБ. Според настоящия състав, в противоречие със събраните доказателства, административния орган не е извършил съответната преценка, съобразена с висшия интерес на децата, включително във връзка с тяхната лична ситуация и възможността за благоденствието им при евентуално връщане в страната на произход Ирак/ където са родени двете деца и където А. Б. е живяла последните 10 години/. Предвид възрастта на децата, тяхното продължително пребибаване в България и факта, че се обучават в български училища, административният орган е следвало да предостави хуманитарен статут на А. Б. и малолетните й деца, а обстоятелството, че на техния баща не е предоставен такъв, не може да бъде единственият решаващ фактор при формирането на този извод. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Според настоящата инстанция, от доказателствата по делото не може да се формира заключение, че висшият интерес на децата и зачитането на правата им ще бъдат съхранени при връщане в Ирак, като именно в тази връзка са и установяванията на двете съдебни инстанции, осъществили контрол за законосъобразността на решение № 6403/ 27.05.2024г. на председателя на ДАБ. Макар да не е нищожно по смисъла на чл.177, ал.2 АПК, решението на административния орган е необосновано, което е довело и до противоречие с материалния закон. Същото противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 год. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Решение № 5023 от 08.10.2025 г. на Председателя на ДАБ следва да бъде отменено в частта, с която е прогласена неговата нищожност досежно постановения отказ на жалбоподателката и двете й малолетни деца да бъде предоставен хуманитарен статут, като вместо това бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено това решение в посочената част, а делото да бъде изпратено като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Неправилно е решението на АССГ в частта, с която е прогласена нищожност на административния акт досежно постановения отказ за предоставяне на бежански статут на кандидатите. Административният съд е игнорирал обстоятелството, че включително в развилите се предходни съдебни производства не е установено противоречие на отказа на председателя на ДАБ, основан на липсата на предпоставки по чл.8, ал.1 ЗУБ. Влязлото в сила решение № 12 855/ 25.07.2024г. по адм.д. № 6302/2024г. на АССГ не указва предоставянето на такъв статут. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от А. М. Б.- за нея или малолетните й деца. При интервюто е заявила, че не е арестувана, не е имала проблем с официалните власти в страната си на произход, не е членувала в религиозна организация и не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия, не е получавала заплахи, поради което неправилно първоинстанционният съд е обявил нищожността на решението на председателя на ДАБ в частта, в която е отказан бежански статут на кандидатите.С оглед на изложеното, съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказа за предоставяне на бежански статут, следва да се остави в сила. При този изход на спора резноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение