Решение № 248 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на А. П. М. и „Лидо - Груп“ ЕООД, чрез адв. И. Шопов като процесуален представител и на А. Ц. М. чрез адв. С. Иванова като процесуален представител, против решение № 1043 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9835/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Сочат се касационните основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Изложени са доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт като постановен по жалба, предявена от лица, лишени от правен интерес и срещу неподлежащ на оспорване административен акт, както и след предходно произнасяне на съда по идентичен правен спор. Релевирани са и основания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото или за отмяна на решенето и отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт, респ. за връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Предявена е и касационна жалба от А. П. М., чрез пълномощника му адв. И. Шопов против решение № 11071 от 08.07.2024 г. по адм. дело № 9835/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е допълнен диспозитива на постановеното по делото решение № 1043 от 16.02.2024 г. Сочи се недопустимост и неправилност на съдебния акт поради отсъствие на основанията по чл.176 АПК. Прави се искане за обезсилване или за отмяната му. Ответникът – главният архитект на район „Витоша“, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Х. Градинаров, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Счита оспорените съдебни решения за допустими, обосновани и правилни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касаторите А. П. М. и „Лидо - Груп“ ЕООД. Ответниците А. Н. С. и З. Н. С., чрез пълномощника си адв. А. Илиева, в представени писмен отговор и писмена защита, както и устно в съдебно заседание, оспорват касационните жалби като считат обжалваните съдебни решения за допустими и правилни. Искат присъждане на разноските, платени за назначаване на особен представител. Ответницата Е. С., чрез адв. Н. Николов в качеството му на особен представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците – К. Д. К., П. П. Т., Г. К. Г., „Волтура“ ООД и „СNС Консултинг Сървисис“ ЕООД, не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационните жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които оспорените съдебни актове са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Оспорените съдебни актове са постановени в производство, образувано след като с решение № 9281/20.10.2022 г. по адм. дело № 3537/2022 г. в производство по реда на чл.245 и сл. АПК, ВАС е отменил влязлото в сила решение № 7796/21.12.2021 г. по адм. дело № 3595/2021г. на Административен съд – София град и е върнал делото за ново разглеждане от началото на съдебното производство с указания за конституиране като страни по делото на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, [улица]. При новото разглеждане на делото, с решение № 1043 от 16.02.2024 г., по жалба на А. Н. С. и З. Н. С., административният съд е обявил за нищожна забележка, вписана на 03.07.2009 г., по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в разрешение за строеж № 416/ 12.10.2006 г., издадено от главния архитект на район „Витоша“, Столична община. Видно е, че разрешението за строеж е за „жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща се в гр. София, [улица], а обжалваната забележка е за изменение на одобрения инвестиционен проект по време на строителството, състоящо се в промяна на предназначението на апартамент на партерния етаж на жилищната сграда в амбулатория за рехабилитация, както и преустройство на подземни паркоместа в гаражи“. Видно е, че жалбата на С. е само в частта на забележката, с която е одобрено преустройство на паркоместа в гаражи. Съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба с искане за нищожност, която е предявена от собственици на самостоятелен обект и гаражи в сграда в режим на етажна собственост, които са засегнати от преустройството, предвидено с оспорената забележка, която е подлежащ на оспорване административен акт. Отречени са доводите за недопустимост в хипотезата на чл.159, т.6 АПК, тъй като предходното произнасяне на съда е с различен предмет и не се разрешава спора по същество. За да прогласи нищожността на оспорената забележка, съдът приема, че е издадена от компетентен орган по чл.154, ал.5 ЗУТ и в съответствие с изискванията за отразяването й в издаденото разрешение за строеж, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че одобрените изменения в проекта са съществени, тъй като засягат общи инсталации в сградата –обособяването на гаражните клетки вместо подземните паркоместа е със стени от газобетон, с което се възпрепятства цялостното изграждане на вентилационната инсталация и правилното й функциониране, поради което административното производство е по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ /ред. ДВ бр.65/2003 г./, но в него не са участвали заинтересованите лица – носителите на вещни права в сградата – етажна собственост и органът не е изискал тяхното съгласие, с което е нарушено цитираното правило на ЗУТ, както и общото правило на чл.26 АПК. Излага мотиви, че към забележката, вписана в разрешението за строеж, не съществува одобрен проект с изискуемото от закона съдържание, тъй като графичната и текстова част на проекта в част „Архитектура“ не кореспондират помежду си, с оглед на което не може да се установи каква промяна в подземния етаж е одобрена. Сочи се, че графичната част е компрометирана с корекция – вместо телени мрежи за отделяне на гаражните клетки са записани стени от газобетон, която корекция е извършена от неизвестно лице; че графичната част към проекта е подписана само от архитекта и липсват подписи на проектантите по останалите части; че не е изготвен проект по част ОВИ, какъвто е необходим в случая, тъй като одобреното изменение засяга вентилационната инсталация. По горните съображения съдът обявява за нищожна забележката в разрешението за строеж на основанията по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Следва молба от жалбоподателите с искане за допълване на постановеното решение в съответствие със заявения с жалбата предмет на оспорване, а именно забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ в частта, с която е одобрено преустройство на подземните паркоместа в гаражи. Във връзка с постъпилото искане, е постановено обжалваното решение № 11071/08.07.2024 г., с което е допълнен диспозитива на решение № 1043 от 16.02.2024 г., както следва: обявява нищожност на забележка, вписана на 03.07.2009 г., по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в разрешение за строеж № 416/ 12.10.2006 г., издадено от главния архитект на район „Витоша“, Столична община в частта, с която е одобрено преустройство на подземните паркоместа в гаражи. Обжалваното решение № 1043 от 16.02.2024 г., допълнено с решение № 11071/08.07.2024 г., е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че страните по делото /без главния архитект/, са собственици на обекти /апартаменти и гаражи/ в жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], ведно с идеални части от правото на собственост в имота и от общите части на сградата, построена в [заличен текст] по плана на гр. София, а конкретно жалбоподателите пред административния съд - А. Н. С. и З. Н. С. са собственици на апартамент [номер] и гаражни клетки №№ [номер] и [номер], ведно с припадащите им се идеални части от имота и общите части на сградата. За строежа „жилищна сграда с подземни гаражи“ е издадено Разрешение за строеж № 416/12.10.2006г. от главния архитект на район „Витоша“, влязло в сила на 02.11.2006 г. и е одобрен инвестиционен проект. В процеса на строителството по искане на П. П. Т., който е един от възложителите, са изготвени проекти „Промяна на предназначението на апартамент в амбулатория за рехабилитация, находящ се на партерен етаж на жилищната сграда“, както и „Преустройство на подземни паркоместа в гаражи“, които съобразно приложен от заявителя комплексен доклад по чл.142, ал.6 ЗУТ, са обединени в един проект, към който е приложена графична част „Архитектура“ и обяснителна записка, изготвени и подписани от арх. Д. С.. Според обяснителната записка относно преустройството на паркоместата, в сутерен К -3,40м, се предвижда подземните паркоместа да се отделят като гаражни клетки посредством преградна стена от телена мрежа и леки повдигащи се гаражни врати, а броят на местата за паркиране - да се намали от 18 на 17 броя, като се обособят 15 броя гаражни клетки. Към проекта липсват становища по части Конструкции, ОВИ, Ел и ВиК, а графичната част не е подписана от специалисти по посочените части. Комплексният доклад за оценка на съответствието на проектна документация със съществуващите изисквания към строежите за преработка по време на строителство, обаче включва становища по горните части, като конкретно в становището по част ОВ, макар да е разгледана частта от проекта, касаеща промяната на предназначението на апартамент в амбулатория, се съдържа констатация, че по частта ОВИ целият проект, т.е. и за преустройството на подземни паркоместа в гаражи“, може да бъде одобрен. Проектът за изменението е одобрен на 03.07.2009 г. от главния архитект на район „Витоша“, СО, видно от положения печат, а в разрешението за строеж е вписана забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ на същата дата 03.07.2009г. На 04.05.2010г. е издадено разрешение за ползване на строежа № СТ 05-529 от зам. началник на ДНСК. Съдебното оспорване на забележката на органа, е във връзка с констатации в разпореждане № 06-05-03/2018г. на инспектор в „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“, за това, че в подземния гаражен етаж на К - 3,40 са изградени стени от зидария за обособяване на гаражни клетки, на които са монтирани плътни гаражни врати; че е премахната част от въздуховода на вентилационната инсталация, осигуряваща трикратен въздухообмен при пожар, във основа на които е разпоредено да се възстановят премахнатите звена на въздуховодите на вентилационната система в подземния гараж. Същата констатация е отразена и в становище от 18.10.2018г., като е дадено разпореждане № 06-05-41/29.11.2018г. за възстановяване на вентилационната система на подземния гараж във вида, в който е била при въвеждане на сградата в експлоатация. Установява се, от приложените към делото копия от инвестиционният проект и от заключенията на СТЕ, вкл. на графологическа експертиза, че в съхранявания в общината чертеж /графична част и легенда/, за процесното преустройство, са налице корекции засягащи изписването на думата „газобетон“ относно изпълнението на преградните стени на предвидените гаражни клетки. Видно е също от събраните доказателства, че посочените стени са изпълнени от газобетон; че при изграждането им е премахната част от въздуховода на вентилационната инсталация на подземния етаж, която не може да бъде възстановена без премахване на стените от газобетон и вратите от ролетни щори. При горните фактически обстоятелства, касационната инстанция счита за обоснован изводът на съда за допустимост на оспорването, като подадено от надлежни страни с правен интерес и насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт. Наведените в касационните жалби оплаквания за недопустимост на предявената срещу процесната забележка жалба и на постановения съдебен акт, са неоснователни. Жалбоподателите пред административния съд са заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 вр. с чл.185, ал.1 ЗУТ като собственици на обекти /гаражи № [номер] и [номер]/ в сутерена на сградата, етажна собственост - предмет на одобреното преустройство, с което се засяга общата вентилационна инсталация. Правният интерес за оспорването с искане за обявяване на нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата, съгласно ТР № 3/16.04.2013г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, с оглед на което е без значение, че собствеността върху посочените гаражи е придобита от А. и З. С. през 2010 г., т.е. след висване на обжалваната забележка на 03.07.2009г. Настоящият касационен състав, счита, че независимо от въвеждането в експлоатация на процесния строеж, разрешението за строеж, респ. забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ, не губи качеството си на административен акт, който е годен предмет на съдебен контрол. Разрешението за строеж /забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ/ е конститутивен (разпоредителен) административен акт, който създава правото да се изгради определен обект и това право се погасява с упражняването му. С изчерпването на конститутивното си действие разрешението за строеж /забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ/ продължава да съществува в правния мир като административен акт от категорията на декларативните. Въпреки, че правото на строеж е вече осъществено, той обективира волеизявлението за признаване на правото, т. е. притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК – годен предмет на съдебен контрол по чл. 215 ЗУТ, включително с искане за обявяване на нищожност, което пък не е ограничено със срок, какъвто е настоящият случай. Поради това, реализирането на строежа и въвеждането му в експлоатация не е пречка за оспорването на разрешението за строеж /забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ/ с мотиви за нищожността му. Не се установява и пречката за допустимост по чл.159, т.6 АПК, тъй като не е налице влязъл в сила мълчалив отказ на началника на РДНСК – Югозападен район за издаване на заповед за отмяна на забележката по чл.154, ал.5 ЗУТ, който да стабилизира законосъобразността й. Видно е, че съдебното производство, образувано по жалбата на А. и З. С. срещу мълчаливия отказ е прекратено с определение № 8785/19.12.2017 г. по адм. дело № 7348/2017г. на АССГ и преписката е изпратена за произнасяне на началника на РДНСК, който е органът, компетентен да проверява законосъобразността на разрешенията за строеж съгласно по чл.216, ал.2 ЗУТ, в приложимата тогава ред., обн. ДВ, бр.101/2015г. Горното произнасяне на съда на попада в хипотезата на чл.159, т.6 АПК, тъй като не е налице разрешаване на идентичен правен спор, както правилно е приел административният съд. От изложеното следва, че оспореното съдебно решение № 1043/16.02.2024 г. е допустимо и наведените в касационните жалби оплаквания за недопустимост на същото на основанията по чл.159, т. 1, 4 и 6 АПК, са неоснователни. Конкретни твърдения за недопустимост на допълнително решение не се поддържат. Оспореното решение № 1043/16.02.2024 г., допълнено с решението № 11071/08.07.2024 г., преценено съобразно основанията по чл.209, т.3 АПК, е неправилно. Необоснован от доказателствата и несъответен на приложимия закон е изводът на съда, че са налице основания, водещи до нищожност на оспорената забележка, вписана в издаденото разрешение за строеж по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ /ред., обн. ДВ бр.65/2003 г./. Съображенията в обжалваното решение се свеждат до възпроизвеждане на критериите за нищожност на административните актове, установени в съдебната практика, вкл. в цитираното тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012г. на ВАС. Липсва надлежна преценка на конкретните обстоятелства, свързани с авторството, процедурата, съдържанието и правното основание за издаване на процесната забележка, съответно какво е отражението им върху оспорения административен акт във връзка с възможността същият да съществува в правния мир и да породи правни последици, в резултат на което формираните изводи за нищожност на същия са незаконосъобразни. Настоящият касационен състав не споделя решаващите доводи на съда за наличието на особено тежки нарушения при провеждане на административното производство и във връзка с приложението на материалния закон, довели до нищожност на оспорената забележка. Според критериите, приети в правната теория и утвърдени в съдебната практика, за да бъде нищожен административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя му действие и последици. Съобразно посочените критерии, нищожни са актовете: издадени от некомпетентен орган; при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление; при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Противно на прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при издаване на обжалвания акт. В случая не се оспорва компетентността на издателя на забележката - главния архитект, който е органът, компетентен да издаде разрешението за строеж съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2 ЗУТ, в което е отразена обжалваната забележка по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ. Горната констатация относно вписването на процесния акт в разрешението за строеж ведно с наличието на одобрен инвестиционен проект, удовлетворяват формалните изисквания на специалния закон, а данни за вида и предмета на предвиденото изменение на проекта, т.е. мотиви, формиращи волеизявлението на органа, са изложени в съдържанието на разрешението за строеж в частта, предвидена за забележки по чл.154, ал.5 ЗУТ. От друга страна, непълната проектна документация, приложена към акта не го прави невалиден както неправилно е приел административният съд, още повече, че в случая в съставения комплексен доклад са визирани становища по проектни части за отопление и вентилация, електрическа и др., които касаят общия проект за промяната на предназначението на апартамента и за преустройството на сутерена, а конкретно в становището по част ОВИ има заключение за приемане на проекта в неговата цялост, т.е. и за преустройството на паркоместата в гаражни клетки. Независимо от горното, отсъствието на проектни части за отопление и вентилация, електрическа и др. като приложения към инвестиционния проект за одобреното преустройството, би било нарушение, което обаче е основание за незаконосъобразност, но не за нищожност на издадената забележка. Необоснован е изводът на съда, че са допуснати нарушения, водещи до нищожност на акта във връзка с изискванията за форма и с процесуалните правила. Както се посочи по-горе, нищожен е административният акт засегнат от толкова съществено нарушаване на формата и на административнопроизводствените правила, което е довело практически до липса на волеизявление. В случая, забележката материализира ясно и валидно волеизявление на органа за изменение в одобрен инвестиционен проект по време на строителството, а именно за преустройство на подземните паркоместа в гаражи, разположени в сутерена на жилищната сграда в имота. Ясна е волята на органа, че горното преустройство съставлява изменение в одобрения проект по време на строителството, което е в обхвата на някое от съществените отклонения по чл.154, ал.2, т.5-8 ЗУТ, тъй като в противен случай вписването на забележката по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ би било безпредметно. От последното и от предвижданията на проекта следва логическия извод, че органът е одобрил именно преустройство на паркоместата в гаражни клетки чрез обособяването по начин, при който се изменят общи части на строежа /в хипотезата на съществените отклонения по чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ/ и/или вида и местоположението на общи инсталации /в хипотезата на чл.154, ал.2, т.7 ЗУТ/. Ясна е и волята на главния архитект във връзка с проектното решение за преустройството, а именно подземните паркоместа да се отделят като гаражни клетки посредством преградни стени. Действително относно вида и материалите за изграждане на преградните стени е налице несъответствие между обяснителната записка към проекта и графичната част, тъй като в първата се сочи обособяване на гаражните клетки чрез телена мрежа, а в графиката – чрез стени от газобетон. Не е спорно, че в част „архитектура“ на проекта има корекции при изписване на думата газобетон, както в легендата, така и в графиката. Така констатираните нарушения макар и съществени, не компрометират волята на органа до степен на невалидност, а са основания за незаконосъобразност на административния акт. Тук е мястото да се посочи, че графичната част на проектите има приоритетно значение спрямо обяснителната записка, а по делото не е доказано да са извършвани корекции върху графичните означения /символите/ на проектираните преградни стени. Последните са само върху текстовата част. От друга страна, в случай, че по надлежния съдебен ред се установи престъпно действие във връзка с измененията в графиката на проекта или че се касае за подправен документ, то за заинтересованите страни е налице правната възможност да инициират производство за отмяна на процесната забележка по реда на възобновяването на административното производство на основанията по чл. 106 вр. с чл.239, т.2 и т.3 АПК. По отношение на административната процедура, противно на съображенията в оспореното съдебно решение, нарушенията на правилата на чл.26 АПК за уведомяване и участие на заинтересованите страни в производството по издаване на обжалвания акт не биха могли да доведат до нищожност на процесната забележка. А неизпълнението на специалните изисквания на чл.154, ал.5 ЗУТ е относимо към материалноправната законосъобразност на акта, но не към процедурата по издаването му, както неоснователно е приел административният съд. Не са налице и пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон, а изводите в обратен смисъл в обжалваното съдебно решение са неправилни. Както се посочи по-горе, за да е нищожен актът, следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма / в случая чл. 154, ал.5 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В случая, правното основание за обжалваната забележка е разпоредбата на чл.154, ал.5 ЗУТ, в приложимата й редакция, според която, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със забележка в издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. От горното следва, че процесната забележка е издадена по реда и въз основа на действаща нормативна разпоредба, а липсата на съгласие на заинтересуваните собственици, засегнати от одобреното изменение на проекта, дадено в нотариално заверена форма, не е основание за нищожност на акта. В случая липсва едно от условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, а не се касае за изцяло лишен от законово основание акт. Отсъствието на горната предпоставка е основание за унищожаемост на издадената забележка, но не води до нищожност на същата, както неправилно е прието в обжалваното решение. Неотносими за преценката за валидност на оспорения административен акт са наведените възражения в писмения отговор на ответниците по касация А. и З. С., срещу характера на одобреното преустройство, както и отражението му върху общите инсталации в сутерена на жилищната сграда, поради което преценката на горните доводи е недължима. По изложените съображения настоящият състав счита оспорената забележка, вписана по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ в разрешението за строеж, за валиден административен акт, а оспорването срещу него – за неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено, ведно с решението за допълването му, което няма самостоятелен характер. При усл. на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли предявената жалба срещу забележка, вписана на 03.07.2009 г., в разрешение за строеж № 416/ 12.10.2006 г., издадено от главния архитект на район „Витоша“, Столична община, в частта, с която е одобрено преустройство на подземните паркоместа в гаражи. При този изход на спора на касационните жалбоподатели се дължат разноски, съгласно приложения списък, платими ответниците по касация А. и З. С.. Възраженията на пълномощника на последните за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от касаторите А. П. М. и „Лидо - Груп“ ЕООД, са неоснователни. Правният спор е със значителна правна и фактическа сложност; в производството пред административния съд са проведени много на брой заседания, в които е проявена процесуална активност от пълномощника на жалбоподателите в процеса на събиране на доказателства, както и при преценката им в изготвените писмени становища и устно в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,