Определение № 2468 от 16.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от М. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 4342 от 1.10.2024г. по ч.гр.д. № 3375/2024г. на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 211 от 25.04.2024г.по в.гр.д.№ 6/2024г. на ОС Видин и е прекратено производството по делото. Счита същото за нищожно поради отказ от правосъдие и желае да бъде отменено. Желае на основание чл.124, ал.2 Закона за съдебната власт да бъде постановено Тълкувателно постановление между ВКС и ВАС по въпроса: „С оглед систематичното място на исковете за недопустимост и очевидна неправилност при нищожността и с оглед разпоредбата на чл.124 от Конституцията следва ли на касационен контрол да подлежат всички искове без оглед на цената им? Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение, състав на ВКС е приел за недопустима подадената частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановения акт в частта за разноските, с решаващ мотив, че обжалваното определение е постановено в производство с предмет иск за установяване дължимост на суми, които са в размер на 4 111.38лв./ стойност на доставена топлинна енергия/ и 470.88лв., обезщетение за забава, 34.22лв., неплатена цена по договор за дялово разпределение и 6.60лв.обезщетение за забава, т.е. те са под определения праг за касационно обжалване. Подадената частна жалба е недопустима, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, съгласно която определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване, по реда по който се обжалва решението, по отношение на което е постановено. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. Кои актове подлежат на обжалване и по какъв ред става това се определя от законодателя. В случая, частният жалбоподател не оспорва липсата на предвиден процесуален ред за касационно обжалване на определението, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановения акт в частта за разноските, пред вид нормата на чл.248, ал.3 ГПК и цената на иска, предмет на производството, приключило с решението на ОС Видин. Той се позовава на нищожност на акта, без да релевира надлежни основания за това. Посоченият от него довод - отказ от правосъдие – освен, че не е основание за нищожност, още и не отговаря на фактите, защото е предвиден съдебен контрол на акта, с който са определени разноските и така установеният ред за защита е изчерпан. Доколкото обжалвания акт е постановен от надлежен състав, в рамките на неговата компетентност, при спазване на необходимата писмена форма, с излагане на надлежни, ясни и точни мотиви и е подписано, същият не е нищожен. Неоснователно е направеното искане за иницииране на Тълкувателно постановление, доколкото съгласно чл.124, ал.2 от Конституцията на Република България за такова е необходимо наличие на противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а в случая подобни данни нито се твърдят, нито се посочват. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение