Определение № 1436 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 771/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. И. и М. Г. И. срещу определение № 659 от 13.12.2023г. на Варненски апелативен съд по ч.гр.д. № 497/2023г., с което е прекратено производството по подадената от тях частна жалба срещу протоколно определение от 10.10.2023г. по в.гр.д. № 2274/2022г. на Варненски окръжен съд. С последното е отказано одобряване на съдебна спогодба по част от предмета на спора. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателите, отказвайки одобряването на съдебна спогодба, съдът препятства настъпването на правните последици от споразумението между страните и разрешаване на спора в рамките на уговореното от тях, което не винаги може да бъде постигнато със съдебно решение. По този начин те считат, че са ограничени правата и интересите им в степен, сравнима с прекратяване на делото. Ответниците по частната жалба М. Н. Д., Н. Н. Ал М., Д. Г. В., В. Ж. Г., В. Ж. С., З. Г., Н. Г. и М. Г. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Производството по гр.д. № 2274/2022г. на Варненски окръжен съд е въззивно и има за предмет обжалване на първоинстанционното решение на Варненски районен съд по установителен иск за собственост на основание давностно владение, предявен от настоящите жалбоподатели против М. Н. Д., Н. Н. Ал М., Д. Г. В., В. Ж. Г., В. Ж. С., З. Г. Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г. относно първи жилищен етаж от едноетажна жилищна сграда и евентуални искове за заплащане на увеличението стойността на имота в резултат на извършени от ищците подобрения според дяловете на ответниците в съсобствеността. С първоинстанционното решение искът за собственост е отхвърлен и са уважени евентуалните искове, квалифицирани по чл. 61, ал.2 ЗЗД, до определени размери, а до пълните предявени такива са отхвърлени. Въззивното производство е образувано по жалба на ищците срещу отхвърлените искове - главният за собственост и евентуалните. В съдебно заседание на 10.10.2023г. е направено искане за одобряване на постигнатите между ищците и ответниците, с изключение на Добра Г. В., спогодби. Видно, че по делото са представени три спогодби, сключени от ищците: 1/ спогодба от 24.08.2022г. с ответниците М. Н. Д. и Н. Н. Ал М., 2/ спогодба от 04.10.2022г. с ответниците В. Ж. С. и В. Ж. Г., 3/ спогодба от 24.08.2022г. с ответниците З. Г. Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г.. На 18.08.2023г. е сключена нова спогодба с ответниците М. Д. и Н. Ал М.. В спогодбите се признава придобитото от ищците чрез давностно владение право на собственост върху притежаваните по наследство от ответниците идеални части от недвижимия имот. Въззивният съд е оставил без уважение искането за одобряване на спогодбите и за прекратяване на делото спрямо подписалите спогодбата ответници, така че спорът да продължи само по отношение ответницата Добра В.. Изложил е съображения, че изявленията на страните в спогодбата могат да бъдат ценени като признание на факти, евентуално като признание на иска. Определението на Варненски окръжен съд е обжалвано от ищците по иска пред Варненски апелативен съд. Последният е постановил сега обжалваното определение, с което е приел, че частната жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Според състава на апелативния съд определението, с което се отказва одобряване на спогодбата, не препятства развитието на делото, нито е предвидено в закона обжалването му. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че постановеният от Варненски апелативен съд акт е неправилен. Съгласно чл. 234 ГПК актът на съда за одобряване на спогодбата акт е условие да се прояви правният ефект на договора за спогодба, т.е. той има значение на охранителен акт, който оказва съдействие на страните, за да влезе в сила сключената между тях спогодба. Ако бъде отказано одобряването на спогодбата, то следва да се приеме, че този акт има преграждащ характер - прегражда за страните възможността спорът помежду им да се разреши съобразно постигнатото между тях споразумение. А няма съмнение, че доброволното уреждане на спора е с приоритет пред разрешаването му от съда. В тази насока са и предприетите през 2023г. изменения в ГПК, наръчаващи медиацията и доброволното уреждане на споровете между страните. Затова актът, с който не се уважава искане за одобряване на съдебна спогодба следва да подлежи на инстанционен контрол. Провеждането на такъв контрол едва след постановяване на решение по спора по реда за неговото обжалване, е закъсняло и обезсмисля усилията на страните и на съда. Приетото в т.8 на ППВС № 7/1973г., че определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, не подлежи на отмяна по извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК, не променя горния извод. Предвид изложеното следва да бъде споделена практиката в определение № 250 от 09.05.2012г. на ч.гр.д. № 192/2012г. на І г.о., според което е допустим инстанционен контрол на определението, с което не се одобрява съдебна спогодба. Обратно, не могат да бъдат споделени съображенията в определение № 265 от 03.04.2014г. по ч.т.д.№ 375/2014г. на І т.о., определение № 537 от 12.10.2015г. по ч.т.д. № 2150/2015г. на І т.о. и определение № 234 от 10.06.2016г. по ч.т.д. № 471/2016г. на ІІ т.о., които не държат сметка за особения предмет на произнасяне с това определение и значимостта на акта. С него се отказва търсеното от страните съдействие, за да произведе действие сключеният от тях договор, разрешаващ спора помежду им. С обжалването на акта се гарантира възможността да се упражни законното право на страните да приключат спора със споразумение. Горните изводи обуславят отмяна на обжалваното определение и връщане делото на апелативния съд за разглеждане основателността на частната жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.