Определение № 923 от 12.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1680/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила комерс“ ООД, представлявано от управителя Г. К., срещу определение № 10770 от 25.10.2022г. по ч.гр.д. № 367/2022г. на СГС, ГО, II-В въззивен състав, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба с вх. № 23019527 от 15.03.2021г., уточнена с молба с вх. № 33773 от 01.06.2022г., срещу разпореждане от 14.12.2020г. по гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав, с което е оставено без уважение искането за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на Й. З. С. разноски в размер на 800 лева. Частният жалбоподател излага съображения за недопустимост на процесната заповед за изпълнение от 26.03.2013г. поради нищожност на записа на заповед от 01.11.2011г., посочен като основание за издаването й. Поддържа, че е неоснователен доводът на насрещната страна, че изпълнителното основание е годно с оглед извършения съдебен контрол, въпреки нищожността, която не се покрива с давност. Твърди, че е преминала през съдебен контрол заповед за изпълнение, основана на запис на заповед с един падеж на конкретна дата, какъвто не е записът на заповед „с два падежа“, представен със заявлението по чл.417 ГПК. Поддържа, че съгласно съдебната практика заповед за изпълнение при нищожен запис на заповед по чл.486 ТЗ поради два падежа – на дата и на предявяване, е недопустима. Твърди, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за нищожност на записа на заповед с посочени едновременно два падежа – на дата и на предявяване. Прави искане за оповестяване на нищожността на запис на заповед от 01.11.2011г. по реда на чл.486 ТЗ и отмяна на заповед за изпълнение с изпълнителен лист от 26.02.2013г. като недопустими, а с частна жалба-допълнение моли да бъде прогласена нищожността и на договор от 16.03.2009г. за адвокатски услуги с отмяна на всички действия и произнасяния, обосновани с него. Моли оставената без разглеждане частна жалба срещу недопустимия акт да бъде разгледана по същество от ВКС. Ответницата Й. З. С., представлявана от адв. Д. Т., представя отговор, с който оспорва частната жалба. Поддържа, че от съдържанието й не става ясно в какво се състои по същество обжалването, като сочи, че за пореден път при приключен инстанционен и извънинстанционен контрол, в това число и в исковото производство по чл.422 ГПК, частният жалбоподател навежда доводи по същество на приключилите исково и заповедно производства. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима като подадена срещу влязъл в сила съдебен акт, преминал през инстанционен контрол. Посочил е, че съгласно молба-уточнение от 01.06.2022г. се обжалва разпореждане от 14.12.2020г. по гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав, с което е отказано обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Констатирал е, че видно от приложеното ч.гр.д. № 13704/21г. на СГС, IV-Д състав, срещу това разпореждане е била подадена от длъжника частна жалба с вх. № 269100 от 26.01.2021г., която е оставена без уважение с влязло в сила на 17.12.2021г. определение. Приел е, че с оглед недопустимостта на подадената частна жалба и на основание чл.81 вр. чл.78, ал.4 ГПК на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба, с която съгласно направеното с молба вх. № 33773 от 01.06.2022г. уточнение се иска отмяна на разпореждане от 14.12.2020г. по гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав за отказ за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение от 26.03.2013г. Видно от приложеното гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав, постановеното по това дело разпореждане от 14.12.2020г. за отказ за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение от 26.03.2013г. е било обжалвано с частна жалба и с влязло в сила определение № 5248 от 17.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 13704/2021г. на СГС IV-Д състав е било потвърдено. При така установените факти е правилен изводът на въззивния съд, че сезиралата го частна жалба срещу разпореждане от 14.12.2020г. по гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав се явява недопустима, тъй като по отношение на обжалвания съдебен акт вече е проведен инстанционен контрол, с което редът за защита на частния жалбоподател е изчерпан. Неснователен е доводът за допустимост на частната жалба поради липсата на извършен съдебен контрол по отношение на записа на заповед „с два падежа“. Обжалваното разпореждане от 14.12.2020г. по гр.д. № 11953/2013г. на СРС, 28 състав е постановено по искане за обезсилване на заповед за изпълнение от 26.03.2013г., издадена въз основа на запис на заповед от 01.11.2012г., и именно по отношение на този съдебен акт е бил проведен съдебен контрол. Изложените в частната жалба доводи за нищожност на записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, чието обезсилване е поискано, респ. за недопустимост на последната, не следва да се обсъждат, тъй като са извън предмета на настоящото производство, свързан с допустимостта на сезиралата въззивния съд частна жалба. По същите съображения настоящата инстанция не дължи произнасяне и по доводите за нищожност на договор за адвокатски услуги от 16.03.2009г.. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалното представителство на ответницата в производството пред въззивния съд е осъществено въз основа на договор за правна защита и съдействие от 08.07.2022г. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение