Определение № 458 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3586/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. В. против определение № 289 от 10.07.2020 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 363 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 444 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 2842 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта за прекратяване на производството по установителен иск, предявен от В. Й. В. срещу „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за установяване нищожност на съдебна спогодба по гр.д. № 340 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия районен съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, очевидно неправилно и противоречи по формулирания в жалбата въпрос на ТР № 53 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 28/1970 г. на ОСГК на Върховния съд. Ето защо моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разрешаване на спора по същество. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: В. Й. В. е била поръчител по договор за кредит, предоставен от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и е подала възражение срещу заповед за изпълнение на предсрочно изискуемата и неизплатена част от този кредит. Ето защо по гр. д. № 340 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия районен съд банката е завела иск за установяване на вземанията си срещу В. Й. В.. Делото е приключило със спогодба, с която В. Й. е признала дължимостта на сумите и се е задължила да извършва месечни вноски в размер на 300 лв. до погасяване на задълженията. По настоящото дело тя е поискала спогодбата да бъде прогласена за нищожна поради липса на предмет. В исковата молба е посочила, че съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение, а договорът за кредит е недействителен/нищожен/, тъй като противоречи на чл.11, ал.1, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК и липсва нейно писмено съгласие за поръчителство относно задължение по прикрития договор между банката и длъжника. Пазарджишкият районен съд е приел, че с оглед особеностите на заповедното производство и разпоредбата на чл.416 от ГПК след влизане в сила на заповедта за изпълнение възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, с изключение на специалните хипотези по чл.424 и чл.439 от ГПК. Подробно се е обосновал защо тези хипотези в случая не са налице, поради което е прекратил производството по така предявения иск. Пазарджишкият окръжен съд е споделил доводите на първоинстанционния съд и е потвърдил прекратителното определение. Въззивният съд не се е произнесъл по основателността на иска за нищожност на съдебната спогодба, както се твърди в частната жалба. Не се констатират процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки за постановяване на обжалваното определение, поради което то не е недопустимо. Това определение не е и очевидно неправилно, тъй като само от съдържанието му не може да се установи грубо противоречие с правилата на формалната логика, прилагане на правна норма в противоположен на нейния смисъл, или прилагане на несъществуваща правна норма. Частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса дали е допустим искът за установяване на нищожност на съдебната спогодба, с която е приключено производството по чл.422 от ГПК въз основа на факти и обстоятелства, касаещи нищожността на договорите, от които произтичат вземанията, предмет на нищожната спогодба, или по отношение на тези факти и обстоятелства е настъпила преклузия в хода на производството по чл.422 от ГПК. Смята, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с ТР № 53 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 28/1970 г. на ОСГК на Върховния съд, според което съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. В случая производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на вземането е приключил със съдебна спогодба, която според чл.234, ал.3 от ГПК има значението на влязло в сила решение. Това означава, че със сила на пресъдено нещо е установена дължимостта на вземанията и са преклудирани всички предявени и непредявени възражения на ответницата В. Й. В., основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене, включително и тези, от които могат да се черпят възражения за нищожност на договора за поръчителство и на договора за кредит. Предявявайки иск за нищожност на спогодбата, който е основан на твърдения за нищожност на тези два договора, В. В. всъщност е поискала преразглеждане на вече разрешен със сила на присъдено нещо спор, което не се допуска съгласно чл.299, ал.2 от ГПК. Възможността ищцата да се позове на фактите, които могат да доведат до нищожност на договора и съответно до недължимост на вземането вече е преклудирана посредством спогодбата, която се приравнява на влязло в сила решение по тези въпроси. Ето защо делото за нищожност на спогодбата на посочените основания подлежи на прекратяване на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Това разрешение, дадено и от въззивния съд, съответства на смисъла на т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Отговорът на въпроса не противоречи на ТР № 53 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 28/1970 г. на ОСГК на Върховния съд, тъй като съдът не е отказал да се произнесе по доводите на ответницата. Тя е избрала да не ги включва в предмета на вече разрешения спор, след като и е била предоставена възможност да се защити по делото, приключило със спогодбата. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение