Определение № 1579 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Интелсофт-98“ ООД, [населено място], чрез адвокат Б.Липчински срещу определение от открито съдебно заседание на 11.03.2024г., постановено по в.т.д. №838 по описа за 2021г. на Апелативен съд- София, с което е спряно въззивното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. №57784/2020г. по описа на Софийски районен съд. Жалбоподателят моли да отменено определението като излага доводи както за неговата неправилност. Счита, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставки за спиране на производството е незаконосъобразен. Излага подробни аргументи, че не е налице преюдициалност между двете производства, които имат различен предмет- предмет на спряното въззивно производство е жалба срещу решение, постановено по искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, предявени от ищците за заплащане на стойността на дружествените дялове на техния наследодател К. Г. в „Интелсофт-98“ ООД, а предмет на гр.д. №57784/2020г. са искове на ищците като наследници на К. Г. за заплащане на дивидент, определен с решение на ОС на съдружниците на „Интелсофт-98“ ООД. Ответниците И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г., чрез адв. М. Ел-Тал оспорват жалбата. Излагат съображения, че спирането на въззивното производство е постановено по искане на самия жалбоподател. Считат, че въпросът дали вземането за дивидент е част от стойността на дължимия дружествен дял е въпрос по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството по в.т.д. №838/2021г. по описа на Апелативен съд- София е образувано по въззивна жалба от И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. срещу решение №1031/18.07.2020г., постановено по т.д. №82/2019г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях, в качеството им на наследници на починалия съдружник К. Г. срещу „Интелсофт-98“ ООД искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за разликата между присъдените суми от по 3 833.33 лева за всеки от тях до претендираните суми от по 25 100 лева за всеки от тях- част от вземания от по 100 000 лева - стойност на дружествен дял в ответното дружество, както и исковете за законна лихва за периода 01.05.2018г.-13.01.2019г. в размер от по 1 798.84 лева за всеки от тях. В частта, с която исковете им са уважени, като са им присъдени суми в размер на 3 833.33 лева на всеки, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. С определение №846 от 23.12.2022г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищците за присъждане на сумите от по 5 110 лева на всеки от тях, представляващи разликата от 19 990 лева до първоначално предявените размери от по 25 100 лева за всеки от ищците- частична претенция от по 100 000 лева, както и за съответна част от лихвата за забава /сумата от 366.22 лева за всеки/ и е прекратил частично производството поради отказ от исковете на основание чл.233 ГПК. Производството по гр.д. №57784/2020г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искове от И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. срещу „Интелсофт-98“ ООД за присъждане на сумите от по 24 333.33 лева на всеки от тях, представляващи 1/3 част от стойността на разпределената с решение на общото събрание на ответното дружество, обективирано в протокол от 23.10.2017г. печалба, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Исковете са предявени като евентуални, т.е. подлежащи на разглеждане при отхвърляне на главните искове срещу другия съдружник Я. И. К. на основание неоснователно обогатяване. Видно от исковата молба, ищците твърдят, че като наследници на починалия съдружник К. Г. имат право на разпределената му част от печалбата, т.е. на дивидента, определен с решение на ОС на ответното дружество от 23.10.2017г. в размер на 73 000 лева, като оспорват сумата да е била изплатена на наследодателя им, както и да е била прихваната с негово насрещно задължение към дружеството. Оспорват решението на ОС на съдружниците от 24.10.2017г., с което е взето решение сумата на дивидента, която следва да получи всеки от двамата съдружници /по 73 000 лева всеки/, да бъде прихваната от вземания, които дружеството има спрямо съдружниците Г. и К., като твърдят, че техният наследодател не е имал задължение към дружеството. С атакуваното определение въззивният съд спира производството по в.т.д. №838/2021г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като приема че вземането, предмет на евентуалния иск по гр.д. №57784/2020г. „може да даде отражение на баланса на дружеството“, поради което е налице връзка на преюдициалност. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. /ТР №2/19.11.2014г. и ТР №8/07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно приетото с ТР №1/2017 от 09.07.2019г., т.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Безспорно двете искови производства са между едни и същи страни. Не може обаче да се сподели разбирането на САС, че в настоящия случай спорът по гр.д. №57784/2020г. е преюдициален, т.е. че с постановеното по него решение със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство по в.т.д. №838/2021г.- правото на дружествен дял на основание чл.125, ал.3 ТЗ. Стойността на дружествения дял се определя като съотношение на активите и пасивите на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. В конкретния случай предмет на висящото въззивно дело са претенциите на всеки от наследниците на починалия съдружник К. Г. за сумите от по 16 156.67 лева- разликата над присъдените суми от по 3 833.33 лева за всеки до претендираните суми от по 19 900 лева за всеки, както и лихвите за забава в размер на 1 432.62 лева за всеки. За присъдените суми от по 3 833.33 лева- стойност на дружествен дял на основание чл.125, ал.3 ТЗ, решението на СГС е влязло в сила. За да е налице преюдициалност на гр.д. №57784/2020г., следва по това дело да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо въпрос, относим към стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците К. Г. и по-специално към увеличаването на тази стойност, доколкото в осъдителната част, с която частично са уважени исковете им, решението е влязло в сила. Увеличаването на стойността на дружествения дял може да е функция от увеличаване стойността на активите или намаляване на стойността на задълженията на дружеството. Доколкото се твърди, че дружеството има непогасено задължение за плащане на дивидент към К. Г. /при липса на спор за взето на 23.10.2017г. решение от ОС на съдружниците за разпределяне на печалба и за изплащане на дивидент и при оспорено от ищците погасяване на вземането за дивидент чрез прихващане с насрещно вземане на дружеството срещу Г./, евентуалното уважаване на исковете по гр.д. №57784/2020г., предявени от И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. /наследници на починалия съдружник/ срещу „Интелсофт-98“ ООД, би довело до увеличаване на стойността на задълженията на ответното дружество, т.е. до намаляване на стойността на дружествения дял на Г.. Дали съществува или не вземане на „Интелсофт-98“ ООД срещу К. Г., с което да е извършено оспореното прихващане, също е обстоятелство, което не би довело до увеличаване стойността на дружествения дял на Г., респективно на неговите наследници. Ако се установи, че вземане не съществува, стойността на активите на дружеството се запазва непроменена, като при увеличена стойност на задълженията /с вземането за дивидент/ стойността на дружествения дял би намаляла; а ако се установи, че съществува и не е настъпил погасителния ефект на прихващането- активите биха се увеличи, но ще се запази съотношението активи/задължения, респективно и стойността на дружествения дял, присъдена с първоинстанционното решение. Единствено установяване със сила на пресъдено нещо на други вземания на „Интелсофт-98“ ООД би довело до увеличаване на стойността на активите, но такива не са предмет на гр.д. №57784/2020г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което определението за спиране на производството следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение