Определение № 417 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 639/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№132/04.01.2023год., подадена от К. И. Б., чрез адв. Ч. срещу определение №3240 от 22.12.2022год. на Апелативен съд-София, постановено по ч.гр.дело №3444/2022год., с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№71758/01.11.2022год. срещу определение №1222/14.02.2022год., постановено по гр.дело 15052/2021год. по описа на СГС, с което е допуснато обезпечение по предявен иск и е прекратено производството по делото на САС. В частната жалба се излагат съображения, че определението на САС е неправилно. Според жалбоподателя неправилно въззивния съд е приел, че по отношение на жалбоподателя, ответник по иска и длъжник по изпълнителното дело не е налице правен интерес да обжалва определението на съда, с което е допуснато обезпечение по предявения срещу него иск. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на САС за произнасяне по същество по частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Пред СГС е образувано гр.дело № 15052/2021год., 23-ти състав по предявен от НАП срещу ответниците К. И. Б. и „Монарх 2012“ ЕООД иск по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК с искане да се обяви за недействителен спрямо държавата договор за учредяване на договорна ипотека от 24.07.2017год., обективиран в нот. акт №54, том 4, рег.№26633/2017год., по дело №581/2017год. на нотариус с рег. № 274 в НК, вписан в службата по вписвания, сключен между К. И. Б. като заемополучател и ипотекарен длъжник и „Монарх 2012“ ЕООД, заемодател, ипотекарен кредитор и взискател по изп.дело, относно недвижим имот в [населено място]. По молба на ищеца НАП е допуснато с определение от 14.02.2022год. от СГС обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на вземането на ответника „ Монарх2012“ по разпределение на събрана сума по изп.дело №20219210402477 по описа на ЧСИ С. П., рег.№921, получена в резултат на проведена публична продан на недвижим имот, който е предмет на договора за ипотека, чиято недействителност се иска. Постъпила е частна жалба с вх.№71758 от 01.11.2022год., подадена от К. И. Б. срещу определение от 14.02.2022год. от СГС, постановено по гр.дело № 15052/2021год., 23-ти състав, с което е допуснато обезпечение на предявения иск. В частната жалба ответникът, длъжник по изп.дело е посочил, че обжалваното определение е неправилно като неправилно съдът е приел, че по предявения иск, който няма парично изражение и не се претендира конкретна парична сума е основателно обезпечение, чрез посочената мярка запор на вземането по изп.дело. С обжалваното определение № 3240 от 22.12.2022год., на САС, постановено по ч. гр.дело №3444/2022год. е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от с вх.№71758 от 01.11.2022год., от К. И. Б. срещу определение от 14.02.2022год. от СГС, постановено по гр.дело № 15052/2021год., 23-ти състав, с което е допуснато обезпечение по предявен иск чрез налагане на запор върху вземане. В мотивите на съда е посочено, че за частния жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело липсва обоснован правен интерес да обжалва определението с наложената обезпечителна мярка, тъй като същата не засяга неговата правна сфера, а тази на дружеството взискател „Монарх 2012“ЕООД, чрез запор върху негово вземане. Позовал се и на задължителни разяснения, дадено в т.6 от ТР №6 от 14.03.2014год. на ВКС по т.дело №6/2013год. на ОСГТК относно легитимираните да обжалват определението на съда по обезпечение на иска. В предвидения за това едноседмичен срок на 04.01.2023год. след като определението на САС е съобщено на 03.01.2023год. е постъпила настоящата частна жалба, която настоящият състав на съда намира, че е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.389 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция, ищецът може да иска от съда, пред който е висящо делото, да допусне обезпечение на иска и обезпечение се допуска по всички видове искове. Предвидено е с оглед на чл.396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска да може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече-от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В цитираното от въззивния съд ТР №6 от 14.03.2014год. на ВКС по т.дело №6/2013год. на ОСГТК в т.6 по поставения за тълкуване въпрос- относно това кои лица са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска е посочено, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът, при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. В случая няма спор, че обжалвалият определението, с което е допуснато обезпечението е ответник по предявения иск, поради което както с оглед на чл.396, ал.1 ГПК, но така също и с оглед на т.6 от посоченото ТР №6 от 14.03.2014год. на ВКС по т.дело №6/2013год. на ОСГТК, същия има право да обжалва допуснатото обезпечение по предявения иск. Неправилно въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба на ответника по иска срещу допуснатото по него обезпечение се е позовал на мотивите на същото ТР, т.6 относно процесуалната легитимация да се обжалва допуснатото обезпечение, но в случаи, при които става въпрос за трети лица, засегнати от обезпечителната мярка, както и когато длъжникът по изпълнението, се явява ответник по иска, а обезпечителната мярка е спиране на изпълнението, но взискателят не е страна по иска при което интерес от обжалване има същия, и което е различно от настоящия случай, както по отношение на страните, така и по отношение на обезпечителната мярка. Като не е съобразил разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК, както и в тази връзка т.6 от ТР, които ясно посочват, че ответникът по предявения иск, по който е допуснато обезпечението е легитимиран да обжалва допускането му, въззивният съд неправилно е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по нея. Поради което обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производство по нея следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да се произнесе по същество по подадената частна жалба, като преди това провери и подадена ли е същата в срока по чл.396, ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение