Решение № 13600 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2016 г.

Решение № 13600 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Казанлък представляван от председателя му Н. Д., срещу решение № 12 от 21.01.2016 г., постановено от Административен съд - С. З. по адм. д. № 312/2015 г. Излагат се доводи, че решението е недопустимо, тъй като решението на ОбС, постановено по реда на чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ като междинен акт е изключено от съдебен контрол, а от друга страна, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. О. Б. З., с представен по делото писмен отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от Б. К. З. от гр. К. на Решение № 1393 от Протокол № 67 прието на заседание на Общински съвет Казанлък проведено на 09.07.2015 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не дава съгласие и отказва предоставянето на земи от Общинския поземлен фонд при наличие на решение на ОбС "Земеделие" - Казанлък за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, доказани с геодезическо заснемане на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, както следва: поземлен имот с проектен № 169050, признат с решение № 01/27.03.1996 г. на ОбС "Земеделие", в землището на с. Д. И. с площ 6,000 дка в собственост на Б. К. З. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт - Решение № 1393 от Протокол № 67. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност съдът е пример, че в проведената процедура по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинския съвет действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на предпоставките по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. В случая е установено, че кумулативните предпоставки са налице, поради което няма основание за постановяване на отказ, какъвто е обективиран с оспореното решение. По тези решаващи мотиви съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката за произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. Въз основа данните от представената по делото преписка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ от материално компетентен орган, общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на Б. К. З. правото на собственост върху конкретно посочен в него поземлен имот. Обоснован е изводът, че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена, но същото е издадено в нарушение на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав възприема схващането, застъпено и в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед разпоредбата на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ е длъжен да постанови решение с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган е бил длъжен да се съобрази с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесния имот на Б. К. З., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по възстановяване на правото на собственост на правоимащото лице. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая не е налице една от кумулативните предпоставки, а именно установяване на границите на имота, който следва да се възстанови. Към мотивираното искане са приложени скици-проект, в които границите на имотите са очертани. В административното производство по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ общинския съвет няма компетентност да се преценява верността на установените граници по представените с мотивираното искане скици-проект за отделяне. Установяване на несъответствие между границите на имотите по скиците-проект и решението за възстановяване на право на собственост е в правомощие на общинската служба по земеделие, която при такава констатация уведомява заявителя и службата по геодезия, картография и кадастър и връща преписката за отстраняване на констатираната нередовност - чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че издаденото решение на общинския съвет не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а част от административната процедура, завършваща с решение за възстановяване на право на собственост. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет, поради което следва извод, че това решение подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение. В хода на производството съдът е събрал всички относими и необходими доказателства, като твърдението на касационния жалбоподател, че имота е публична собственост не е доказано, въпреки дадената възможност. По делото е установено, че процесния имот не е публична общинска собственост, а земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които се възстановяват на собственици с признато право на възстановява в стари граници при спазване на процедурата по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. С оглед изхода на спора, правилно административния съд е присъдил в тежест на ответника сторените от оспорващата страна разноски по делото. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция е основателна претенцията на Б. К. З. за присъждане на разноски за правна защита и съдействие в касационното производство, които са установени като основание и в размер от 150 лева от представения договор за правна помощ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение