Определение № 6651 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Рива – К. Ф.“ против определение № 489 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 101/2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Дряново, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Габрово оставя без разглеждане жалбата на ЕТ „Рива – К. Ф.“ против заповед № РД-142/20.03.2025 г. на кмета на община Дряново, с която се отменя уведомителното писмо № 58-00-97 от 04.03.2025 г. издадено от същия административен орган, с което едноличният търговец е задължен да премахне за своя сметка преместваем обект – „павилион“, като му е определен срок за това и същият е уведомен, че след изтичането на този срок, при липса на доброволно изпълнение, обектът ще бъде премахнат от общинската администрация за негова сметка и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че срещу уведомителното писмо от 04.03.2025 г. е депозирана жалба като с определение № 391 от 28.03.2025 г., постановено по адм. д. № 75/ 2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено поради издаването на заповедта, предмет на оспорване, с която административният орган упражнява правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Приема, че заповедта, с която административният акт е оттеглен, е благоприятна за жалбоподателя, тъй като предходният акт, с който се твърди, че се засягат права на едноличния търговец е отменен. Прави извод, че със заповедта не се засягат права и интереси на жалбоподателя, а с нея се постига целен от същия правен ефект - отмяна на уведомителното писмо. По тези съображения съдът стига до заключение за липса на правен интерес от оспорването и за неговата недопустимост. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че уведомителното писмо от 04.03.2025 г. за премахване на преместваем обект е обжалвано от ЕТ „Рива – К. Ф.“, като е образувано адм.д. № 75/2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. С определение, постановено по делото, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради издаване на оспорената в настоящото производство заповед, с чието постановяване действието на писмо изх. № 58-00-97/04.03.2025 г. е преустановено. Това определение е оставено в сила с определение № 5287 от 21.05.2025 г., постановено по адм. д. № 4799/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционният съд за липса на правен интерес от оспорването е законосъобразен. Със заповедта, предмет на оспорване пред Административен съд гр. Габрово, е оттеглен оспорения по съдебен ред акт, с което е постигнат целеният от жалбоподателя правен резултат, а именно отмяна на обжалвания акт, с което се отменя разпореденото премахване на преместваем обект, собственост на жалбоподателя т.е. издаденият предходен акт, с които се засягат права и законни интереси, престава да съществува, поради което и оспорената заповед е благоприятна за частния жалбоподател. Следователно изводът на съда за липса на правен интерес от оспорването и съответно недопустимост на същото на основание чл. 159, т. 4 АПК, е законосъобразен. Доводите в частната жалба за понесени вреди от оттегленият акт, са неотносими към правилността на обжалваното определение и не обосновават наличие на правен интерес от оспорването, а евентуално претърпяните вредите могат да се претендират по друг, предвиден в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди ЕТ „Рива – К. Ф.“ да заплати на община Дряново сумата 720 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,