Определение № 2181 от 17.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1551/2026 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража /ЗАрб/. Образувано е по искова молба на „Щрабаг“ ЕАД, с искане за отмяна, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАрб, на арбитражно решение от 02.07.2026 г., постановено по ВАД № 33/2025 г. по описа на Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата. В исковата молба е инкорпорирано искане, н а основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗАрб, за спиране на изпълнението на атакуваното арбитражно решение. Поддържа се, че изложените в исковата молба съображения и приложените към нея доказателства с голяма степен на сигурност обосновават необходимостта от спиране на изпълнението на атакуваното арбитражно решение, поради което се моли да бъде допуснато спиране, без да се внася парична гаранция. Иска се, в случай, че съставът на ВКС прецени, че за допускането на исканото спиране на изпълнението на арбитражното решение, следва да бъде внесена парична гаранция, ищецът – молител да бъде уведомен за това и за размера на гаранцията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и приложените към исковата молба писмени доказателства, намира искането за спиране на изпълнението на арбитражното решение без представяне на обезпечение за неоснователно. На спиране по реда на чл. 48, ал. 4 ЗАрб подлежат осъдителните арбитражни решения, чиято нищожност или отмяна се претендира с иск по чл. 47 ЗАрб. За да се допусне спиране на изпълнението на арбитражното решение, е необходимо ищецът да представи надлежно обезпечение в размер на интереса от отмяната. Според изречение второ на разпоредбата, ВКС може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 4, изречение второ ЗАрб, поради което искането за спиране на изпълнението на атакуваното арбитражно решение, без представяне на обезпечение, следва да бъде оставено без уважение. В случая по делото не са представени убедителни писмени доказателства за наличието на твърдените основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАрб. Главните твърдения на ищеца – молител, както по отношение липсата на арбитражно споразумение и неподведомственост на спора на постановилия атакуваното решение арбитражен съд, така и за противоречие на решението на обществения ред в Република България, подлежат на обоснована преценка след ангажирането на становище по иска от страна на ответника по същия и попълването на делото с доказателства, а според настоящия състав, представените с исковата молба доказателства, не съставляват убедителни писмени такива за наличието на заявените от ищеца основания за отмяна по смисъла на чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗАрб. При изложеното молбата за спиране изпълнението на процесното арбитражно решение без представяне на обезпечение следва да бъде оставено без уважение, а на ищеца - да бъде указано, че в случай, че поддържа искането си, следва да представи доказателства за внесено обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение /чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб./ Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение