Определение № 22 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от А. В. И., чрез адв. К. М., с която се иска допълване на определение № 602 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 1158/2017 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските и осъждане на жалбоподателя А. А. В. да заплати на ответника по касационната жалба А. В. И. сумата 720 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Поддържа се, че с депозирания отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски и към същия са приложени доказателства за извършването им, но съдът е пропуснал да се произнесе по тази претенция. Ответникът по молбата А. А. В., чрез адв. Б. Б., изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че касаторът е непълнолетен. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена касационна жалба от А. А. В., чрез адв. Б. Б., против решение № 1258 от 24. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 1274/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, I с-в, с което е потвърдено решение № 4459 от 10. 11. 2015 г., допълнено с решение от 10. 03. 2016 г. по гр. д. № 973/2015 г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на апартамент между съсобствениците А. В. И. и А. А. В., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях. Срещу касационната жалба е подаден отговор от ответника А. В. И., чрез пълномощника му адвокат К. М., към който е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и двете с дата 27. 01. 2017 г., от които е видно, че ответникът по касационната жалба е заплатил на адв. К. М., по банков път, сумата 720 лв. договорено възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. С определение № 602 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 1158/2017 г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съдът не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските. Постановеното от касационната инстанция определение № 602 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 1158/2017 г. на ВКС, 1 г.о. има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение ангажира отговорността на касатора за направените от ответната страна разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено /с отговора на касационната жалба/ искане. Доказано е и плащането по банков път от А. В. И. на адв. К. М. на договореното адвокатско възнаграждение от 720 лв. Непълнолетието на страна не е обстоятелство, водещо до освобождаване от отговорност за направените по делото от насрещната страна разноски, която отговорност е обективна и невиновна. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 6 ГПК, според която по молбата за освобождаване от такси и разноски следва да се вземе предвид и възрастта на молителя, в случая е неприложима, а доводът на ответника по молбата в обратен смисъл е неоснователен. Независимо от това, за яснота следва да се допълни, че освобождаването на страна от внасяне на дължимите по делото такси и разноски няма за последица освобождаване от отговорността за разноски към насрещната страна (и освободените по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски страни дължат, на осн. чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, на насрещната страна направените от същата разноски по водене на делото). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение