Определение № 3894 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Г. Г. от САК, която е била представител по пълномощие на жалбоподателя - ищец Л. П. А., с искане да бъде отменено определение № 980/07.04.2023 г. постановено по в. гр. д. № 3786/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което съдът е оставил без уважение искането на адв. Г. Г. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 1567/16.12.2022 г. постановено по същото дело, като й се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Ответната страна „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД гр.София, в срока по чл.276, ал.1 ГПК представя писмен отговор, чрез процесуалния си представител, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да остави без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от адв. Г. Г. от САК, Софийският апелативен съд е приел, че поради непредставен договор за безплатна правна помощ, на посочения адвокат не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство, в какъвто смисъл били и изложените мотиви във въззивното решение. Определението е правилно. Адвокат Г. Г. е била пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство, като след приключване на делото и преди постановяване на решението се е отказала от предоставените й пълномощия. Впоследствие тя е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с приложено към нея ново пълномощно, с което й се учредява представителна власт. Преди последното съдебно заседание пред въззивния съд пълномощията й са оттеглени от жалбоподателя – ищец, а последният е упълномощил друг адвокат - адв. В. М. /молба вх. 21354/12.10.2022 г. и представени с нея пълномощно от 12.10.2022 г. и договор за правна защита и съдействие в който е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание по чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв./. С въззивното решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по пълномощие на жалбоподателя - ищец адв. М., който го представлявал във второто съдебно заседание, в което е приключено разглеждане на делото от въззивния съд е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство в размер на 69, 13 лв. (1/4 от възнаграждението, съразмерно на уважената част от иска, на база минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1 НМРАВ). Поради непредставен договор за безплатна правна помощ, възложена на адв. Г. за въззивното производство, която след приключване на устните състезания пред САС, също е поискала да й се присъди възнаграждение, съдът е отказал да присъди такова в нейна полза. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство обаче- договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде установено от данните по делото. Достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна и нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. В случая няма доказателства за уреждане на отношенията между доверителя- ищец и довереника адв. Г. – за безплатно процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция /до момента на оттегляне на пълномощията на този адвокат/ поради наличие на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдът, за да определи служебно и да присъди в полза на адвокат възнаграждение за представителство по делото, извън хипотезите на назначаването му като особен представител по ГПК, следва да е налице валидно упълномощаване на адвоката от страна по делото и поне установена уговорка, че адвокатската защита се предоставя безплатно. Обратното би означавало съдът да не изисква доказателства за уговорен и съответно платен адвокатски хонорар, а във всички случаи, когато подобни доказателства няма, да присъжда служебно в полза на адвоката такъв, щом е бил упълномощен от страна по делото. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение