Определение № 459 от 28.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 48/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „И” Е. гр. Я. срещу определение № 640 от 30.10.2009 г. по ч. т. д. № 637/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството, като процесуално недопустима. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Застава на становището, че определението, с което съдът се произнася по искане за обезпечение подлежи на обжалване не защото прегражда пътя за защита, а по силата на изричната законова новела на чл. 396 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Счита, че т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е неприложима в настоящия случай и аналогията между чл. 396 ГПК (нов) и чл. 315 ГПК (отм.) е ирелевантна. Моли обжалваното определение да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № V* от 18.06.2009 г. по гр. д. № 270/2009 г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, 5 въззивен състав. С въззивното определение е отменено определение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 19/2009 г. на Районен съд гр. М. и се оставя без уважение молбата на „И” Е. гр. Я. за допускане на обезпечение на предявения от молителя против „С” гр. С. и „Н” Е. гр. П., иск за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът има облигационно договорно право на ползване върху нает по силата на договор за наем от 17.01.2008 г. търговски обект, с предназначение обществено хранене, обективно съединен с евентуален иск по чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответниците да предоставят за временно ползване процесния имот, чрез налагане на обезпечителня мярка „спиране на изпълнението” по изп. дело № 2* образувано по изп. лист, издаден в полза на „С” на 01.12.2008 г., въз основа на предварително изпълняемо решение на ЯОС № 294/24.04.2008 г., постановено по в. гр. д. № 1 686/2007 г. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който съгласно т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл. 389 ГПК и чл. 402 ГПК за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., която е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е. Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС