Решение № 876 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г.

Решение № 876 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г., III г. о., докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ж. Б. гр. Бургас срещу решение № 64 от 23.06.2008 г. по гр. дело № 860/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с което след отмяна на решение № 1357 от 2.08.2007 г. на Бургаски районен съд е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност, поета по вътрешно съвместителство при условията на чл. 259 от КТ . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно по отношение на решаващия извод, има ли значение за основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение поради пенсиониране за основната длъжност, когато се иска възстановяване само на длъжността, поета при вътрешно съвместителство. Поддържа се, че фактът на пенсионирането не прегражда правото на иск и в този случай. Ответникът в касационното производство "Лукойл" Н. Б. не е заявил становище. С определение № 103 от 6.02.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса кои обстоятелства препятстват възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в случай на отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Жалбата по същество е неоснователна. Искът за възстановяване на заеманата преди отмененото уволнение длъжност "зам. началник цех" при ответния работодател е разгледан в хипотеза, при която тази длъжност е била поета от ищеца с допълнително споразумение за вътрешно съвместителство, наред с изпълнение на основната работа, при условията на чл. 259 от КТ. Вместо да освободи служителя от съвместителството, работодателят е прекратил възлагането чрез наказание, с изрична заповед при основанията на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 21.02.2007 г.,, като тази атакувана по исков ред заповед е имала действие единствено за съвместената длъжност "зам. началник цех". Основното трудовото правоотношение също е прекратено, но на друго основание - поради пенсиониране на ищеца, считано от същата дата. Заповедта, с която правоотношението е прекратено спрямо поетата при вътрешно съвместителство длъжност, е отменена от съда на формално основание, докато в останалата част, по отношение на основния трудов договор, прекратяването на правоотношението не е било предмет на съдебен контрол и е факт, чиито правни последици са настъпили. Като е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ при горните обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно закона. Щом основното трудово правоотношение е прекратено законосъобразно поради пенсиониране на служителя, а работодателят формално, макар и незаконосъобразно, е упражнил дисциплинарна власт само във връзка с допълнително възложеното по чл. 259 КТ вътрешно заместване, ищецът не може да бъде възстановен единствено на съвместената длъжност и няма потестативно право на това, макар да се касае за обусловен от отмяна на заповедта иск. Съществената в случая обусловеност е от друго естество, тя е между основното трудово правоотношение и допълнителните му елементи, които елементи не могат да бъдат водещи като основание при иска за възстановяване на работа . Обратно ще е разрешението относно правото на възстановяване на заемана преди уволнението длъжност, когато се касае за незаконосъобразно прекратяване на основното трудово правоотношение. Тогава обстоятелствата, свързани с пенсионирането на работника или служителя, няма да са относими към предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Предвид горното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по спорния правен въпрос. Решението на Бургаски окръжен съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,