Определение № 8198 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Н. А. Н. за изменение на решение № 5878/01.06.2026 г., постановено по адм. д. № 10088/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се сочи, че съдът неправилно е възложил разноските в тежест на молителя, тъй като при подаване на исковата молба искът е бил основателен, а впоследствие ответният административен орган е изменил фактическата обстановка чрез отпускане на исканата пенсия. Поддържа се, че именно поведението на ответника е дало повод за завеждане на делото, поради което разноските не следва да бъдат възлагани на ищеца. Иска се решението да бъде изменено, като се отменят присъдените разноски. От ответника по молбата - Национален осигурителен институт е постъпил писмен отговор, с който искането се оспорва като неоснователно. Поддържа се, че съдът правилно е приложил закона при разпределяне на отговорността за разноските и не са налице основания за изменение на решението. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 5878/01.06.2026 г., постановено по адм. д. № 10088/2025 г., Върховният административен съд се е произнесъл и по въпроса за разноските съобразно изхода на спора и приложимите разпоредби на чл. 143 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в тази му част. В молбата по чл. 248 ГПК не се сочат обстоятелства, които да обосновават неправилно приложение на закона при присъждането на разноските. Изложените доводи представляват несъгласие с формираните от съда изводи относно отговорността за разноските. Разноските са присъдени при правилно приложение на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като размерът му е определен съобразно приложимите нормативни разпоредби. Изложените в молбата съображения относно причините за предявяване на иска и развитието на административното производство не обосновават изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Те са относими към спора по същество, по който съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт, но не представляват основание за преразглеждане на отговорността за разноски, определена съобразно крайния изход на делото. Ето защо искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, Трето отделение,