Решение № 10799 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2010 г.

Решение № 10799 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. Б. при ЦУ на НАП и на "Земел" ЕООД, с. Е., Община Н. З..

Касаторът Директор на Дирекция "ОУИ" Б. е обжалвал решение № 862/2010 г., постановено по адм. дело № 749/2009 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е изменен ревизионен акт № 200800358-1/10.03.09 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № РД 10-106/11.05.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Б., в частта относно определени на "Земел" ЕООД задължения по ЗДДС за данъчен период 01.10.2007 г. -31.10.2007 г., като вместо определените 9 375,86 лв. главница и 722,56 лв. лихви, съдът е определил 1 879,47 лв. главница и 376,25 лихви., за данъчен период 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г., вместо определените 9 413,28 лв. главница и 1232,62 лв. лихви, съдът е определил 1 886,98 лв. главница и 331,26 лихви, както и определени на "Земел" ЕООД задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., като вместо определените 13 601,75 лв. главница и 2 351,03 лв. лихви, съдът е определил 2 720,35 лв. главница и 470,21 лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът "Земел" ЕООД, чрез адв. И. И., обжалва същото решението в частта му, в която жалбата на дружеството срещу ревизионния акт е отхвърлена. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"- гр. Б. и неоснователност на жалбата на "Земел" ЕООД.

Върховният административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по съществото им приема следното:

1. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" Б.:

Касаторът обжалва решението на АС Б. в частта, в която е изменен ревизионен акт № 200800358-1/10.03.09 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта относно определени на "Земел" ЕООД задължения по ЗДДС за данъчен период 01.10.2007 г. -31.10.2007 г., като вместо определените 9 375,86 лв. главница и 722,56 лв. лихви, съдът е определил 1 879,47 лв. главница и 376,25 лихви., за данъчен период 01.12.2007 г. -31.12.2007 г., вместо определените 9 413,28 лв. главница и 1232,62 лв. лихви, съдът е определил 1 886,98 лв. главница и 331,26 лихви, както и определени на "Земел" ЕООД задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2007 г. -31.12.2007 г., като вместо определените 13 601,75 лв. главница и 2 351,03 лв. лихви, съдът е определил 2 720,35 лв. главница и 470,21 лихви.

1.1.За периода м. 10.2007 г. данъчното задължение за ДДС и лихви е установено от приходните органи, в извършена ревизия по общия ред, на основание чл. 63, ал. 1, чл. 84, чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС и чл. 53, ал. 1 ППЗДДС. П., че лицето е извършило вътреобщностно придобиване /ВОП/ на пшеница по 14бр. фактури, декларирани по данни от системата VIES като вътреобщностна доставка /ВОД/ от "Агрохелас" Гърция. По молба за информация до Гърция с формуляр "SCAC 2004" е получен отговор, в който е посочено, че гръцкият търговец "Агрохелас" е издал 14 6р. фактури с получател "3имел" EOOД на стойност 63 784,60 евро, като транспорта на стоките - насипна пшеница е извършен от български транспортни фирми ЕТ "А. Я." и "Тексима" ООД, за което са приложени инвойс-фактури и ЧМР. Ревизираното лице съставило протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и декларирало като получател ВОП само по 9бр. от тези фактури, при което е останало задължено за заплащане на ДДС върху стойността на пшеницата по останалите 5бр. фактури, тъй като на основание чл. 84 ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, извършило придобиването. Стойността на пшеницата в размер на 108,950т. по тези фактури е 23 969евро, при което дължимият данък е определен в размер на 9375,86 лв.

Съдът е възприел изводите на ревизиращия орган само по отношение на една от спорните фактури - № 82/22.10.2007 г. за доставка на 21 840т. пшеница, тъй като жалбоподателят е потвърдил писмено получаването на пшеницата по тази фактура, удостоверени са неизгодни за издателя факти, при което доказателствената сила на документа е съизмерима с тази на официален свидетелстващ документ. По отношение на останалите четири фактури № № 81, 83/22.10.2007 г., № 90/24.10.2007 г. и № 94/25.10.2007 г. съдът е приел, че не е доказано получаването на пшеницата, а оттам и релевантния факт на вътрешнобщностно придобиване. Позовал се е на международните товарителници, при които в кл. 24 на всяка от тях липсва отбелязване на получателя, няма и писмено потвърждаване за това от ревизираното дружество. Според съда в документите установяващи два извършени превода от "3емел" ООД до гръцката фирма "Агрохелас" в размер общо на 63 800 евро, не е отбелязано конкретното основание за плащането, поради което не приема за доказано, че плащането е по четирите фактури, за които липсват данни стоката да е получена от касатора, още повече, че със ССчЕ е установено, че в счетоводството на жалбоподателя няма осчетоводени директни плащания към гръцкия контрагент. Налице са данни за плащания, но само по 9-те фактури, за които е съставен протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, което плащане е извършено от Н. Ж. въз основа на сключен договор за заем между това лице и жалбоподателят, като е уговорено, че със заемните средства заемодателят ще плати задължението на жалбоподателя за доставената пшеница от Гърция. С РКО от 25.04.2008 г. сумата по заема е възстановена на Н. Ж..

Решението на административния съд в тази му част е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 13 ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 25 ЗДДС данъчно събитие е вътреобщностното придобиване. Съдът правилно е тълкувал закона и е приел, че за да е налице ВОП и оттам данъчно събитие и основание за облагане по реда на ЗДДС, следва стоката да е получена на територията на РБ, да е прехвърлено правото на собственост върху нея. Съгласно чл. 84 данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването, т. е. това е лицето, което придобива собственост или фактически получава стоката.

В процесния случай не са налице всички предпоставки, за да се приеме, че ревизираното лице е извършил ВОП по 4-те посочени по-горе фактури. Това е така, защото няма данни да е получил стоката - пшеница, която е изпратена до него. Вярно е, че по реда за обмен на информация по регламент № 1798/2003 г. на ЕО е установено фактуриране на стоките и транспортирането им, за което са съставени фактури и международни товарителници, но не е установено достигане на тези стоки до крайния получател, т. е. прехвърляне на собствеността или фактическото им придобиване. Какви са причините за това е ирелевантно за спора, тъй като те биха могли да се дължат на последващи уговорки между съконтрахентите, на действията на транспортните фирми, на които приходните органи не са извършвали насрещни проверки и др. В тази връзка от значение е установеното от ССчЕ за липса на данни в счетоводството на касатора за плащане на стоката по тези четири фактури, както и на данни за заприходяване на получена стока по тях. Това не е така за останалите 9бр. фактури, за които има данни, че стоката е получена, както съответно и данни, че е платена на доставчика от трето лице, предоставило заем на касатора, който заем впоследствие е погасен от дружеството.

По изложените съображения касационният съд приема, че административният съд е процедирал законосъобразно като е изменил РА в частта за данъчен период от 01.10.2007 г. до 31.10.2007 г., като вместо определеното с него задължение за ДДС в размер на 9 375,86 лв. по 5-те броя фактури, за които не е подаден протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, като е определено такова в размер на 1 879,47 лв. по фактура № 82,за която е установено наличие на ВОП. В тази си част решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съответно решението се явява правилно и в частта, в която е потвърден ревизионният акт относно установените задължения за внасяне на ДДС за м. 10.2007 г. по фактура № 82/22.10.2007 г., за която са налице данни, че стоката е получена от касатора. Решението в тази му част се обжалва от касатора "Земел" ЕООД, но не са наведени конкретни касационни оплаквания. Предвид заявеното искане за касационна проверка на решението във всички части, в които е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, настоящият касационен състав, след като извърши проверка по законосъобразност на решението на АС Б. в частта по ЗДДС относно д. п. м. 10 и м. 12.2007 г., както и относно ЗКПО за м. 2007 г., всички задължения по които произтичат от наличието на ВОП на пшеница по фактура № 82/22.10.2007 г., намира решението в тази му част за правилно, поради което в същата си част решението на АС Б. следва да се остави в сила.

Не са изложени касационни оплаквания и по отношение на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата за начислена лихва за д. п. м. 02.2003 г. и м. 02.2006 г. В тази си част решението е материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

1.2.За периода м. 12.2007 г. данъчното задължение за ДДС и лихви е установено от приходните органи, в извършена ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Прието е от приходните органи, че пшеницата по 5-те броя фактури, описани по-горе /№ № 81,82,83/22.10.2007 г./ - в размер на 108,950т., на стойност 23 969евро, е неотчетен ВОП, не е налична в представения инвентаризационен опис на дружеството към 31.12.2007 г., поради което е прието, че пшеницата е реализирана без да са оформени първични счетоводни документи или издаден финансов бон от ЕКАФП, т. е. не е отчетен приход във връзка с извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. О. по приходите е приел, че е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и е определил данъчната основа за облагане, по аналог. Въз основа на справка за средната продажна цена на пшеницата през 2007 г. от дружеството и информация за изкупната цена на тон хлебна пшеница, налична от електронния сайт на М3Х - С., проверяващите са приели единична цена 0,432 лв./кг без ДДС/ за неотчетената продажба на пшеница от 108 950 кг и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 122 от ДОПК са доначислили ДДC в размер на 9 413,28 лв. за данъчен период м. 12.2007 г. С оглед направените вече изводи за данъчен период м. 10.2007 г. (за липса на ВОД по четири от спорните фактури) съдът е приел, че при жалбоподателя е постъпила само пшеницата, отразена във фактура № 82/22.10.2007 г., за която има писмено потвърждение, че е получена. Прието е, че само за тази пшеница може да се твърди, че е реализирана от жалбоподателя и не се намира към 31.12.2007 г. в числото на неговите инвентаризирани материални запаси. За пшеницата, отразена в останалите четири фактури, съдът е приел, че не може да се твърди, че е реализирана от жалбоподателя, след като липсва в инвентаризационния му опис, тъй като такава изобщо не е придобивана. Съдът е изменил РА като вместо определеното с него задължение за ДДС в размер на 9 413,28 лв., е определил такова в размер на 1 886,98 лв. въз основа на приетата от ревизията единична цена за пшеницата в размер на 0,432 лв./кг. Решението е правилно. Същото е съобразено с направените фактически и правни изводи относно основния спорен въпрос за наличие на ВОП по 5-те броя фактури, описани по-горе. Липсата на придобиване по 4-ри от тези фактури е основание да се приеме, че стоката /пшеница/ не е следвало да се съдържа в инвентаризационните описи на дружеството, а оттам се явява необоснован изводът, че с продажбата на същата стока е реализиран приход за дружеството, който да подлежи на облагане по аналог. Решението е правилно и в тази си част.

1.3. Относно данъчните задължения по ЗКПО за 2007 г. органът по приходите е приел, че след прехвърляне на собствеността на пшеницата за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 2 ЗСч да извърши счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен вид, спазвайки принципа на текущото начисляване. Процесните фактури не са намерили отражение по дебита на с/ка 304 стоки, както и е установено, че пшеницата липсва и не е налична към 31.12.2007 г. От инвентаризационните описи към 31.12.2007 г. не е установен излишък от тази стока, което според приходният орган води до извода за нейната реализация без да са създадени първични счетоводни документи или издадени касови бележки от ЕКАФП. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. По тази част от РА съдът, предвид приетото за данъчни периоди 01.10.2007 г. - 31.10.2007 г. и 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. по ЗДДС, където релевантни са същите факти, както за данъчен период 2007 г. по ЗКПО, е приел, че така определеният данък следва да се измени. Само за данъчна фактура № 82/22.10.2007 г. е прието, че констатациите на ревизиращият орган са правилни. Касационният съд намира решението за правилно и в тази му част по мотиви, аналогични с изложените по-горе относно задълженията по ЗДДС за 4-те броя фактури, за които не е установено и доказано наличие на ВОП.

2. По касационната жалба на "Земел" ЕООД.

Касаторът обжалва решението на АС Б. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 200800358-1/10.03.09 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С.. Излага касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, в частта относно определени на "Земел" ЕООД задължения по ЗКПО за 2003 г. и 2004 г.

2.1. Относно задълженията по ЗКПО за 2003 г. В хода на ревизионното производство е установен прираст на счетоводна сметка 493 "Разчети на собственици", с който прираст е дебитирана с/ка "Каса в лева" срещу кредитиране на сметка 493 "Разчети на собственици". По обяснение на едноличния собственик на капитала на "Земел" ЕООД - С. В. К. относно произхода на източниците на финансиране на дружеството са предоставени от него заемни средства на дружеството по приложени 19 бр. ПКО на обща стойност 158 500 лв., от които 132 700 лв. са върнати обратно на собственика с РКО. За разликата от 24 888 лв., получена и след приспадане на здравни и осигурителни вноски, приходните органи са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за което е изпратил е уведомление по чл. 124 ДОПК. Приходните органи не са приели обясненията на собственика К., че внесените от него средства в дружеството са с произход получени от него заеми от физически лица, за което е представил 6 бр. договори за заем, както и от продажба на имущество, при което по реда на чл. 122, ал. 2 ЗКПО са приели, че със сумата 24 888 лв. като приход следва да се преобразува в посока увеличение финансовият резултат на дружеството за 2007 г. и са определили корпоративен данък за внасяне в размер на 5784,16 лв.

Съдът е приел, че фактическите констатации в ревизионния акт относно наличие на укрити приходи или доходи за дружеството не са опровергани, поради което е отхвърлил жалбата в тази й част. Приел е, че физическите лица, предоставили заеми не са представили по искане на приходните органи доказателства, че към датата на предоставяне на заемите са притежавали паричните средства в наличност. Съдът е изложил аргументи, че договорът за заем е реален, което означава, че правните последици и действие от него настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Такива доказателства в случая не са представени, налице са само твърдения от физическите лица за уговорени заеми, чийто произход са спестявания, за което не са представени доказателства.

Решението в тази си част е необосновано с оглед на събраните доказателства и поради това е незаконосъобразно.

Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК е следната: в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност.

Не е било спорно и е установено по делото, че сумата от 158 500 лв. реално е постъпила в касата на дружеството през 2003 г. по 19 броя ПКО, внесена от собственика на капитала С. К. и осчетоводена като заемни средства, представляващи вноски на собственика. Налице е облигационно отношение между ревизираното дружество и едноличния собственик на капитала като ФЛ. Договорът за заем е неформален и реален и влиза в действие от момента на предаване на сумата, в случая - на внасянето й в касата на дружеството. Счетоводно операцията е оформена надлежно. Доказва се наличие на съвпадащи насрещни волеизявления за сключване и действие на договора, имащ двустранен и неформален характер. От страна на заемодателя Ст. Колев волеизявлението е изразено чрез внасяне на сумата чрез ПКО в касата на дружеството. От страна на заемателя - дружеството е налице приемане на вноските, които като заемни средства не са намерили отражение в изменение на капитала на дружеството. Налице са и доказателства за частично погасяване на задължението чрез връщане на заетата сума /РКО за сумата 132 700 лв./

Така събраните доказателства не са оспорени като такива от приходните органи, приети са по делото, проверени са от неоспорената експертиза и се ползват с материална доказателствена сила. Същите имат достоверна дата и са надлежни доказателства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК. Фактическият извод, който следва е, че през 2003 г. едноличният собственик на капитала на "Земел" ЕООД е направил допълнителна парична вноска в размер на 158 500 лв., имаща характер на заем, който е приет и получен от ревизираното лице. Законосъобразно е прието, че допълнителната парична вноска не представлява приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не представляват и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно подлежащите на връщане средства като допълнителна парична вноска не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2003 г.

В тази връзка мотивите на приходните органи са диаметрално противоречиви, тъй като за част от внесените суми по ПКО, за които има данни, че са върнати през същата година, се приема, че са заемни средства и с тях не е увеличен финансовият резултат, а с друга част - 24 888 лв., имащи същият произход и основание - финансовият резултат е увеличен.

Предвид установения произход на внесените средства, дадени в заем като допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тази сума е получена на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. В тази връзка се отбелязва, че при извършената проверка и предвид констатациите по РД и РА не са установени за 2003 г. разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Пак от там е видно и не е спорно, че дружеството е водило редовна счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч, при което по аргумент за противното от чл. 55, ал. 2 ТЗ записванията в търговските книги имат редовна доказателствена материална сила, в частност относно записванията за внесената допълнителна парична вноска през 2003 г. Доказан е произхода на внесените средствата от едноличния собственик на капитала. Същият, като физическо лице, не е ревизирано лице, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Твърдението за несъответствие между доходите и средствата на собственика на капитала и размера на паричната му вноска би било от значение при ревизия на едноличния собственик като физическо лице по ЗОДФЛ. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. В тази връзка следва да се ценят неоспорените частни диспозитивни документи, въз основа на които се установява получени суми от С. К. по шест броя договори за заем през 2002 г. и 2003 г. в размер на 180 100 лв., представляващи заемни средства в размер значително по-голям от внесения от него в касата на дружеството. Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която е потвърден ревизионния акт по ЗКПО за 2003 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При постановяване на решение по съществото на спора следва да се отмени и ревизионния акт в тази му част като необоснован и незаконосъобразен. 2.2. Относно задълженията по ЗКПО за 2004 г. съдът е възприел изводите на приходните органи, направени в ревизионното производство като е приел, че е установено прехвърляне на 170 000 лв., от с/ка 493 "Разчети на собственици" в с/ка 117/1 "Допълнителни вноски на едноличен собственик. Установено е, че съгласно протокол № 2/31810.2004 г. едноличният собственик на капитала с оглед финансовото състояние на дружество и необходимостта от собствен капитал е взел решение да се прехвърлят 170 000 лв. от временно внесените в дружеството на собственика за оборотни средства по с/ка 117/1 "Допълнителни вноски на едноличен собственик" в раздела за собствен капитал по баланса на дружеството. От горното следва, че оборотните средства се прехвърлят за адекватно изчисляване на показателите на финансовия анализ пред кредитните институции, а не за допълнителна вноска по реда на чл. 134 ТЗ за увеличаване на капитала. Според справка във фирменото отделение на Окръжният съд по регистрацията капиталът на дружеството е непроменен. В счетоводната справка на с/ка 117/1 "Допълнителни вноски на едноличен собственик" за кредитните й обороти е обяснено, "...че е създаден резерв като собствен капитал, съгласно решение на общото събрание". Извършен е анализ на счетоводните записвания във връзка с процесната операция, при които е установено, че сумата от 170 000 лв. е намерила отражение в раздел А на баланса "Собствен капитал", група II, статия 3 - Целеви резерви след дебитиране на с/ка 493 "Разчети на собственици" и кредитиране на с/ка 117/1 "Допълнителни вноски на едноличен собственик". Съдът е приел за правилен извода на органа по приходите, че по този начин дружеството е признало средствата като собствени. Правилно според съда органът по приходите, на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч е констатирал нарушаване на принципа на текущото начисляване. На основание чл. 20, ал. 1 ЗСч и HCC 18 Приходи, приложение Г - Други случаи за признаване на приходи, т. 2 - Отписани задължения, следва се да признае за приход след установяване на основание за отписване на задължението - установяване на излишъка. Съдът е приел за правилна констатацията, че сумата от 170 000 лв. не е парична вноска за увеличаване на капитала на дружеството, а представлява приход.

Приел е, че правилно по реда на чл. 122, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 15 ДОПК, е определена данъчна основа от декларирания финансов резултат и парични средства в размер на 170 000 лв., представляващи неотчетен приходи, определена е данъчната основа от декларирания финансов резултати парични средства в размер на 170 000 лв. и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 33 150 лв.

Решението е неправилно в тази си част. Не са налице основания да се счита, че внесената от съдружника и едноличен собственик на капитала сума в размер на 170 000 лв. е приход за дружеството и като такъв е станала част от капитала и е собствена на дружеството като ревизирано лице. Сумата е внесена като допълнителна парична вноска с оглед укрепване временното финансово състояние на дружеството, за оборотни нужди. Именно затова тази сума е осчетоводена по сметка "разчети със собственика", а впоследствие е прехвърлена като резерв по сметка "допълнителни вноски едноличен собственик". Тази сума не може да се съотнесе като приход, тъй като не отговаря на изискванията на действащия към 2004 г. НСС-18 "Приходи", според който като приход се определя брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Като се посочва и в заключението на приетата ССчЕ приход е налице при възникване на основание за отписване на задължения на дружеството - напр. изтекла давност, отказ от задължение и др. В тази връзка съдът е установил, че собственият капитал на дружеството не е променян към увеличение, но въпреки това е направил необоснован, логически неиздържан извод, че вноската е собствена на дружеството като негов приход. С факта на внасяне на допълнителна парична вноска в резерва кредиторите, в т. ч. и собственика на капитала, не престават да бъдат такива, задължението остава дължимо за връщане, тъй като не са настъпили обстоятелства, които го погасяват - опрощаване, давност и др. Видно е от експертното заключение, че е допустимо допълнителните парични вноски да се осчетоводяват като резерв или разчет, но при и двата случая финансовият резултат на дружеството не се влияе, тъй като се дължи връщането им до отпадане на това задължение. Изводът е, че сумата от 170 000 лв. не е капитализирана, представлява задължение на дружеството към собственика като кредитор, дължи се връщането й най-късно при прекратяване на дружеството, поради което не са налице основания за промяна на финансовия резултат на дружеството за 2004 г. Решението, в частта му, в която е потвърден РА, с който е определен допълнително корпоративен данък за 2004 г. и лихви върху него, се явява необосновано и незаконосъобразно. Следва да бъде отменено, като вместо него може и следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени в РА в тази му част като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото в полза на касатора "Земел" ЕООД се дължат направените и претендирани разноски в касационната инстанция в размер на 1825 лв. По направените разноски пред първата инстанция е постановено определение от 05.11.2010 г. на АС Б., което не е предмет на касационно оспорване, поради което касационната инстанция не се произнася по тези разноски.

По изложените съображения, Върховният административен съд, първо А отделение, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК