Определение № 708 от 30.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2249/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2788 от 05.08.2016г. по т.д. № 2674/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 57 от 02.03.2016г. по т.д. № 900/2015г. на Окръжен съд – Перник в частта му, в която е оставено без уважение искането на Банката за отмяна като незаконосъобразни на решения по т.1 и т.2, взети на Общо събрание на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/, проведено на 14.12.2015г. по т.д. № 67/2010г. на Окръжен съд – Перник. Частният жалбоподател поддържа, че в определението си окръжният съд правилно е посочил, че същото подлежи на обжалване. Счита, че с този съдебен акт се прегражда по-нататъшното развитие на делото, която хипотеза попада в нормата на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като не се позволява последваща защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] чрез обжалването на незаконосъобразните решения на събранието на кредиторите. Излага подробни съображения за неправилност на определението на окръжния съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъдат отменени решенията на Общото събрание на кредиторите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на апелативния съд е приел, че актът на първоинстанционния съд по чл.679 ТЗ не може да бъде квалифициран като правопреграждащ, както и не са налице предпоставки за приложението на чл.274, ал.2 ГПК, тъй като възможността за обжалването му не е предвидена изрично в закона. Поради това е приел, че съгласно чл.613а ТЗ подадената срещу този акт частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно. Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т.е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК. Определението по чл.679, ал.4 ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК и следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК. Определението по чл.679, ал.3 ТЗ не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност, противно на твърдението на частния жалбоподател, и следователно не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че изводът на апелативния съд за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелност по чл.679, ал.4 ГПК е съобразен със закона и трайната съдебна практика /напр. определение № 28 от 14.01.2014г. по ч.т.д. № 4450/2013. На ВКС, ТК, II т.о., определение № 7 от 05.01.2011г. по ч.т.д. № 913/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 167 от 11.04.2016г. по ч.т.д. № 685/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 142 от 08.03.2016г. по ч.т.д. № 337/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др/, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение