Определение № 559 от 10.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1011/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1, вр.чл.36, ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Районен съд - гр.Кърджали и Районен съд- гр.Пловдив по отношение разглеждането на н.ч.х.д. № 895/24 г. по описа на Районен съд- гр. Кърджали. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Наказателното производство по делото е било образувано пред РС – гр. Пловдив като н.ч.х.д. № 4080/2024 г. по описа на същия съд по депозирана частна тъжба от И. Й. С. от [населено място] против М. Т. К. за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, 2, 3 /т.3 е отменена/ вр. чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 30.09.2022 г. около 13.30 часа на второкласен път /път, км/ /населено място – населено място/ чрез използване на мобилен телефон подсъдимият е подал неверен сигнал на телефон 112 срещу частния тъжител за това, че в качеството му на длъжностно лице, полицейски служител, извършващ проверка по ЗДвП му е поискал подкуп в размер на 20 лв. След депозиране на частната тъжба с разпореждане на съдията-докладчик № 4581/12.08.2024 г. е указано на частния тъжител да отстрани нередовности в подадената тъжба като посочи писмено къде /на кое място/ е извършено престъплението клевета, както и да уточни начина на публичното му извършване. С писмена молба, депозирана от адв. П. в качеството му на упълномощен повереник на частния тъжител е направено уточнение към частната тъжба, в което за място на извършване на престъплението е посочен път /път, км/ между [населено място] и [населено място]/ в землището на [населено място], [община]. Както и че клеветническите твърдения са публични, тъй като са предадени на общодостъпно място – ЕЕН 112, където работят повече оператори; отделно сигналът от ЕЕН 112 е предаден веднага в дежурната част на РУ – Хисар, откъдето е информиран Началник РУ-Хисар, служба „Вътрешна сигурност“ и е сформирана група за проверка на сигнала. След полученото писмено уточнение към тъжбата, с второ по ред разпореждане № 5417/25.09.2024 г. на съдията-докладчик по делото е указно на тъжителя да уточни по какъв начин е извършено престъплението и да изложи всички съставомерни факти, които го очертават от обективна и субективна страна. С допълнителна писмена молба от повереника на частния тъжител е дадено подробно описание на обстоятелствата относно престъплението, предмет на частната тъжба, като е посочено, че клеветническите твърдения за поискан от частния тъжител подкуп са съобщени в разговор по телефон 112 на оператора, като сигналът по телефона е бил получен от ОДЧ на РУ – Хисаря, от където е била изпратена група за разследване на подадения сигнал на мястото на проверката. След депозираното уточнение с разпореждане № 6123/01.11.2024 г. съдията-докладчик по делото от РС – гр.Пловдив е приел, че компетентен да разгледа същото е Районен съд – гр. Кърджали, в чийто район е довършено престъплението, описано в тъжбата, тъй като сигналът подаден на тел. 112 е бил приет от оператор от Районен център 112, [населено място], който се намира в района на този съд, което определя местната му компетентност по делото. С оглед изложените съображения със същото разпореждане, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – гр. Кърджали. Пред РС – гр.Кърджали е било образувано н.ч.х.д. № 895/24 г. по описа на същия съд. С разпореждане № 1463/13.11.2024 г. определеният съдия-докладчик е приел, че делото не е подсъдно на Кърджалийският районен съд, тъй като в обстоятелствената част на тъжбата изрично е посочено мястото на извършване на престъплението - път/път, км/ между [населено място] и [населено място], което е в землището на [населено място], [община] и сочи, че местно компетентен да разгледа делото е РС – гр. Пловдив. След образуване на настоящото производство пред ВКС по частното наказателно дело е постъпила писмена молба от упълномощения повереник на частния тъжител адв. П., в която се застъпва становище, че делото е подсъдно на РС – гр. Пловдив, тъй като подсъдимият е разговарял лично със служител от ОДЧ на РУ-Хисар, който лично е възприел отправената клевета. ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е РС – гр. Пловдив, но не по съображенията, изложени от съдията при РС – гр. Кърджали. Това е така, тъй като предмет на тъжбата, видно от обстоятелствената й част е престъпление клевета, извършено чрез подаване на неверен сигнал на тел. 112 за това, че тъжителят в качеството му на полицейски служител при извършване на проверка на подсъдимия в района на [община] като водач на МПС при управление на лек автомобил му е поискал подкуп в размер на 20 лв. Съгласно чл.42, ал.1 от НПК, съдът се произнася по въпроса за подсъдността като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, като в случаите на депозирана тъжба, това са обстоятелствата, изложени в същата. В настоящият казус, видно от описаните в тъжбата обстоятелства, изпълнителното деяние е осъществено под формата на приписване на престъпление, подкуп в телефонен разговор на Националния тел. 112, на който е подаден сигнала за това престъпление, който е бил предназначен за съответните компетентни да го разгледат органи и да вземат отношение по него. При преценката за това кой е местно компетентния да разгледа делото съд следва да се съобрази обстоятелството, че клеветата е резултатно престъпление, което е довършено с узнаването на клеветническите твърдения от трето лице, което се явява и техен адресат. В този смисъл твърдяното с тъжбата престъпление е довършено с узнаването на инкриминираната клеветническа информация, която е била адресирана до съответното РУ – на МВР, където е била местоработата на проверяващите полицейски служители. Обстоятелството, че сигналът е подаден чрез Националния телефон за спешни повиквания 112 не го прави адресат на подадената от подсъдимия информация, предвид законово уредената структурна и функционална компетентност на Националната система за спешни повиквания на тел. 112. Националният телефон 112 има своята нормативна уредба в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /Закона/ и Правилника за организацията и дейността на центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112 /Правилника/. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона националната система осигурява на гражданите непрекъснат достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи, като в чл. 4 от същия закон е посочено, че системата включва центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112, националните служби за спешно реагиране и взаимодействието между тях. В чл.2 от Правилника е посочено, че центровете за приемане на спешни повиквания са териториални звена на Министерството на извънредните ситуации, включени в структурата на главна дирекция „Национална система“ 112, които са шест на брой и се изграждат в районите за планиране, определени със Закона за регионалното развитие, като съгласно чл. 4 от същия правилник основните им функции се състоят в приемане и обработка на спешни повиквания и тяхното анализиране и предаване на службите за спешно реагиране в зависимост от характера на инцидентите и последствията от тях, т.е. адресат на предаваната по националния тел.112 информация са службите за спешно реагиране, а не центровете за приемане на повикванията, които обезпечават достъпа на гражданите до съответната компетентна служба за спешно реагиране. /в този см.Определение № 100/ 19.09.2016 г. по ч. н. д. № 904/2016 г., Н. К., ІІ Н.О. на ВКС/. Посочената законова регламентация на националната система за спешни повиквания на тел. 112, разгледана в контекста на обстоятелствата от частната тъжба налага извода, че описаното в тъжбата престъпление е довършено с узнаването му от дежурния служител в РУ – Хисаря като адресат на подадения от подсъдимия сигнал, което определя местно компетентния за разглеждането му съд, а именно – РС – гр. Пловдив, в района на който се намира РУ-Хисаря. С оглед изложеното, компетентен съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК е Районен съд - гр. Пловдив, който следва да разгледа делото по същество. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение