Определение № 51 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от ответника по касационната жалба Р. И. Р. чрез пълномощник адв.Т. К., с искане за изменение и допълване на постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК № 19 от 20.01.2022 г. в частта за разноските. С молбата се иска присъждане на направените от молителя, като ответник в производството, съдебни разноски за процесуално представителство по делото в размер на 500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Поддържа се, че искането за присъждане на разноски за защита е било направено своевременно, с подадения в срок отговор на касационната жалба, с който са били представени и адвокатско пълномощно, договор за правна защита и списък по чл.80 от ГПК, а допълнително и оригинала на пълномощното. Намира, че с определението по чл.288 от ГПК касационната инстанция е направила неправилна констатация, че не е подаден отговор на касационната жалба, която констатация се опровергавала от наличните книжа по делото. Насрещната страна по молбата-касаторът С. Д. К. оспорва молбата с писмено становище чрез пълномощник адв.В. П. в срока по чл.248, ал.2 ГПК, с възраженията, че по делото няма данни молителят да е сторил разноски в това производство, че приложените към молбата по чл.248 ГПК доказателства са били съставени за целите на молбата и след установения срок, алтернативно, че не било ясно дали молителят иска изменение или допълване на определението по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата е допустима, подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна като молба за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Квалифицирането на молбата като такава за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските се основава на твърдението на молителя, че произнасяне по разноските липсва в определението. С определението си по чл.288 от ГПК № 19 от 20.01.2022 г., постановено по настоящето гр.д. № 2766/2021 година на ВКС, ГК, II отд., касационният съд не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба, подадена от С. Д. К., срещу въззивно решение № 260435 от 23.03.2021 г. по в.гр..д. № 2405/2020 година на ОС-Пловдив. С това определение няма произнасяне по искания за разноски нито в мотивите, нито в диспозитива, в мотивите на определението само е отразено, че не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация. Тази констатация, че липсва подаден отговор в срок, не може да се приравни на обсъждане на искане за разноски от ответника по касацията, защото няма такова съдържание, при което е налице липса на произнасяне по разноските с определението по чл.288 ГПК. В касационното производство, в качеството си на ответник по подадената касационна жалба, Р. И. Р., чрез пълномощник адв.Т. К., е подал в срок отговор по чл. 287 ГПК от с вх.№ 277171 от 14.06.2021 г. по регистъра на ОС-Пловдив със становище по касационната жалба и искане за присъждане на разноски за касационното производство за правна защита съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Към отговора са приложени и описаните приложения към него: договор за правна защита, пълномощно, списък с разноски по чл.80 от ГПК. С разпореждане на съдия от ОС-Пловдив от 15.06.2021 г., поради констатация, че приложеното пълномощно към отговора е в незаверено копие, на Р. Р. е указано да представи оригинала на същото, заверено копие или да завери копието по делото. Указанието е било изпълнено в срок и с молба от 06.07.2021 г. е представен оригинала на пълномощното между Р. Р. и адв.Т. К.. Отговорът по чл.287 ГПК и приложенията към него,са налични на л.36-41 от касационното дело, като адвокатското пълномощно е в оригинал и в незаверено копие. Това сочи на направено в срок искане за разноски от ответника по касация и представяне на доказателства за сторени разноски от същия за адвокатска защита по изготвяне на отговор по чл.287 ГПК и на списък по чл.80 от ГПК, при което възраженията на насрещната страна по молбата по чл.248 ГПК за липсата или за съставяне на документи за разноски след срока, са неоснователни. Производството по чл. 288 ГПК е регламентирано като самостоятелен етап от касационното производство, и когато то приключва с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, е налице окончателен съдебен акт, по арг. чл. 296, т. 3 ГПК, с който акт сезираният съд съгласно чл. 81 ГПК следва да се да се произнесе и по разноските на страните. Когато е пропуснал да стори това, касационният съд може да бъде допълни определението по чл.288 ГПК по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. чл. 78, ал.3 ГПК, заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената, в случая съобразно отхвърлената част от иска. При установените данни за изхода на спора- недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, искането на ответната страна по касационната жалба за възмездяване на направените разноски за осъществена защита, се явява основателно. Искането е и доказано по размер за сумата от 500 лв., платена в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г., посочена е като разноски и в списъка по чл.80 от ГПК на ответника по касацията, поради което искането за възмездяване за така направения разход следва да бъде уважено изцяло, при липсата на възражение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия