Решение № 7371 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Г. С., чрез процесуален представител, против решение № 3971 от 10.10.2025 г., постановено по адм. д. № 672/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. Г. С., против Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 3846.41 лв. по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с код на дейност АКП 1- ВПС 1 – чрез паша, като неоснователна. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на доводите си, че мотивите на първоинстанционният съд са противоречиви. Твърди, че съдът не е анализирал действащата нормативна уредба по спорните в делото въпроси. Подробни съображения в подкрепа на доводите си излага в касационната жалба и в писмена молба. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 3846.41 лв. по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с код на дейност АКП 1- ВПС 1 – чрез паша. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Със заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019 г., З. Г. С. е заявила подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане (СПП); по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ); по Мярка 10 „Агроекология и климат“, както и за компенсационни плащания в планински райони (подмярка 13.1/НП1). Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2019 г. земеделски парцели и животни, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. На 10.06.2019 г. земеделският производител е коригирал заявлението си, като декларираната площ за кампания 2019 г. за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1 е в размер на 39,70 ха, от които с код АКК1 0,84 ха и с код АКП1 38,86 ха. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 1122 от 28.03.2024 г. по адм. д. № 436/2023 г. на АС-Стара Загора, с което е отменено Уведомително писмо, с изх. № 02-240-6500/5586 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по заявление с УИН [номер]. Съдът е посочил, че част от съдържанието на уведомителното писмо са и включените в него таблици с пояснения към тях, като е възпроизвел тяхното съдържание. Установено е, че след приключване на административните проверки по заявлението недопустимата за подпомагане площ съгласно чл. 18 и 19 от Делегиран Регламент №640/2014 г. е, както следва: 1. за код АКП 1 в размер на 5.17 ха, която се явява 15.35 % наддекларирана спрямо установената допустима площ, като при процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките на над 3% или на над 2 ха до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на надекларираната площ или в случая – 5.17 х 2 = 10.34 ха. Установено е, че наддекларирането в случая се дължи на това, че част от заявените с код АКП 1 площи са с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане по ВПС съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – за прилагането на агроекологичните дейности по направлението, по чл. 3, т. 1 от Наредбата се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в т. ч. и „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. В случая санкционираната площ е в размер на 10.34 ха, съответно на бенефициера е наложена санкция в размер на 3846.41 лв.; и 2. за код АКК 1 е в размер на 0.01 ха, която се явявала 1.2 % наддекларирана спрямо установената допустима площ – ако разликата между декларираната и установената площ е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се счита за равна на декларираната, само в случай, че тази разлика не надвишава 20% от декларираната площ. Съдът е установил, че от таблица „Оторизирани суми (в лева) по направление ВПС 1, дейност АК 4 от ВПС 4.1, ВПС 4.2, КПЕ и Сортове е видно, че за дейност с код АКП1 е заявена площ от 38,86 ха, от които е установена площ от 33,69 ха (колона 3), наддекларирана площ от 5,17 ха (колона 4, представляващи разликата между колона № 2 и колона № 3), санкционирана площ 10,34 ха (колона 6), намаление и санкции за наддеклариране 3846.41 лева (колона 11), общо 3846.41 лева (колона 20) и оторизирана сума в размер на 5790.69 лева (колона 21). В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице Николов е установено, че размерите на допустимите и недопустимите площи са правилно изчислени от административния орган. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е правилно. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Стара Загора е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл.172а, ал.2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че за част от земеделските парцели, декларирани от земеделския производител за подпомагане по ВПС, АКП 1 (№ 06848-119-1-2, № 06848-120-1-1, № 22633-70-2-1, № 53179-400-7-1, № 53179-400-8-1, № 53179-418-2-1 и № 62983-228-1-1), е установена недопустима площ, поради неспазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В тази насока в таблица № 1 към уведомителното писмо са изложени подробни данни относно всеки от посочените парцели, включително размерът на допустимата и недопустимата за подпомагане площ, определени въз основа на приложимите нормативни изисквания и резултатите от извършените от ДФЗ – РА административни проверки. Посочените констатации се потвърждават и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Предвид това настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган обосновано е определил като недопустима (наддекларирана) площ 5,17 ха от общо заявените от С. 38,86 ха, като този извод съответства както на събраните по делото доказателства, така и на заключението на вещото лице. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания в случаите, в които кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., за прилагането на агроекологични дейности по направлението по чл. 3, т. 1 (ВПС) допустими за подпомагане са земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. За прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 1 се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в това число „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. Административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, като законосъобразно е определил основанието и размера на наложената санкция. При установено съотношение между недопустимата и установената площ, попадащо в хипотезата на чл. 19 от регламента – над 3 % и до 20 %, санкционираната площ се определя в размер на удвоената наддекларирана площ. В случая, при наддекларирана площ от 5,17 ха, санкционираната площ възлиза на 10,34 ха. Както правилно е посочил първоинстанционният съд въз основа на тези данни административният орган обосновано е изчислил и размера на намалението за наддеклариране в размер на 3846,48 лв., формиран чрез прилагане на определената за направление АКП 1 ставка от 247,99544 лв./ха върху сбора от наддекларираната и санкционираната площ. Настоящият състав споделя и извода на АС - Стара Загора, че съдържанието на уведомителното писмо позволява в достатъчна степен да бъде проследен начинът на формиране както на наддекларираната и санкционираната площ, така и на определените намаления и оторизираните суми по заявените направления. Данните, отразени в таблица № 1, заедно с относимите пояснения към нея, съдържат необходимата информация относно допустимите и недопустимите площи по отделните парцели и основанията за извършените корекции. Поясненията към таблиците дават възможност да се проследи механизмът за определяне на размера на санкциите и на оторизираната финансова помощ по съответните направления от мярка „Агроекология и климат“ за кампания 2019 г. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, при отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение