Определение от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на АУДИ Акциенгезелшафт, със служебен номер от НАП [номер]А. Д. и Р. Ш., подадена чрез пълномощника адв. Папучарова, срещу Решение № 10792/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5658/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22002222002553-091-001/18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд за законосъобразност на процесния РА, като изтъква нарушение във връзка с неспазване на срока за подаване на възражение по чл. 117 ДОПК, както и необсъждане възраженията на дружеството. Изтъква противоречия между основанието за отказ правото на данъчен кредит в рамките на първата ревизия, което се свежда до извода на приходните органи, че доставката на инструментална екипировка следва да се счита като съпътстваща към основната, и това при повторната ревизия – неизползване на закупените инструменти за облагаеми доставки и в рамките на икономическата дейност на ревизираното дружество. По съществото на спора счита, че са представени необходимите доказателства, от които е видно, че закупените инструменти, фактурите за които са основание за приспадане данъчен кредит, са предоставени на български дружества, изработващи авточасти изключително и само за контрагентите на дружеството. Оспорва извода на съда, че не е доказано черпенето на икономическа изгода от експлоатацията на оборудването. Сочи, че приходната администрация третира различно закупуването и продаването на инструментите, видно от оспорения РА. Отправя искане за преюдициално запитване, доразвито в допълнителна молба и поддържано в становище от 24.03.2025 г. Искането е за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. В съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се прознесе по основателността ѝ, съобрази следното:

Ревизионният акт е издаден при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК, като с Решение № 646/03.05.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е отменен РА № 22221021002717-091-001/04.02.2022 г. и преписката е върната за нова ревизия. В рамките на повторното ревизионно производство са издадени процесният РА и РА № 22002222002553-091-001/02.12.2022 г., като последният е прогласен за нищожен с Решение № 305/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, съответно по отношение на спорния РА е налице мълчаливо потвърждаване.

В рамките на ревизията е установено, че АУДИ Акциенгезелшафт е чуждестранно нефизическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на България на 30.12.2020 г., като лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. Основната му дейност е свързана с разработване, производство и продажба на моторни превозни средства, двигатели от всякакъв вид, принадлежности за тях, машини, инструменти и други технически изделия.

Регистрацията е по инициатива на приходните органи, тъй като е установено, че през 2020 г. дружеството е реализирало облагаем оборот на територията на страната в размер на 515 791,49 лв (съгласно Акт за регистрация и справка за облагаем оборот). От АУДИ Акциенгезелшафт са извършени доставки на стоки (оборудване и инструменти) по 4 броя договори към ФАВ – Фолксваген Аутомотив Ко., ЛТД – ЧЮЛ от Провинция Джилин Китай, подробно описани на стр. 5 от РД. Установено е, че оборудването ще остане на територията на България. В тази връзка на дружеството е била връчена покана, с която му е указано да издаде Протокол и съответно да начисли ДДС за извършените към китайското дружество продажби, което е сторено.

По отношение на извършените покупки е установено, че за данъчен период м. 01.2021 г. дружеството е декларирало резултат за периода – ДДС за възстановяване в общ размер на 243 307,86 лв., представляващ сумата на данъка по 5 броя фактури, както следва: 1. фактура № 0005264223/21.11.2020 г., издадена от Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, с данъчна основа 28 163,95 лв. и 5 632,79 лв. ДДС; 2. фактура № 5999999009/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, с данъчна основа 89 968,18 лв. и 17 993,64 лв. ДДС; 3. Фактура № 5999999011/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, с данъчна основа 31 293,28 лв. и 6 258,66 лв. ДДС; 4. Фактура № 9960308583/14.05.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, с данъчна основа 583 532,49 лв. и 116 706,50 лв. ДДС; 5. Фактура № 9960298212/24.01.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, с данъчна основа 483 581,33 лв. и 96 716,27 лв. ДДС. Предмет на спорните фактури са инструменти и специализирано оборудване, използвано за производство на автомобилни части.

В рамките на предходната ревизия от АУДИ Акциенгезелшафт е представена декларация по отношение на закупените инструменти и оборудване, от която е видно, че същите се намират на територията на страната, което не е спорно, при български дружества, както следва: 1. Закупените стоки по фактура № 0005264223/21.11.2020 г., издадена от Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, са с местонахождение гр. Перник, контрагент – „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД; Закупените стоки по фактура № 9960298212/24.01.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, са с местонахождение гр. Лом, контрагент – „Силпа“ ООД; Закупените стоки по фактура № 9960308583/14.05.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, са с местонахождение гр. Лом, контрагент – „Силпа“ ООД; 4. Закупените стоки по фактура № 5999999009/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, са с местонахождение гр. Куклен, контрагент – „Мекалит България“ ЕООД; 5. Закупените стоки по фактура № 5999999011/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, са с местонахождение гр. Куклен, контрагент – „Мекалит България“ ЕООД.

При предходното ревизионно производство от дружеството са дадени писмени обяснения, според които закупените от немските дружества инструменти са собственост на АУДИ Акциенгезелшафт, което ги предоставя на доставчиците (немските дружества) за срока на съответните отношения на производство и доставка на части, което се осъществява от българските дружества, при които тези инструменти се намират. През целия период по производство АУДИ Акциенгезелшафт остава собственик на инструментите.

Във връзка с указанията, дадени с Решение № 305/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ, на българските дружества са извършени насрещни проверки, по време на които е изследван въпросът извършвани ли са доставки на крайни изделия към АУДИ Акциенгезелшафт, и ако не – на кого са доставявни. От „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД е декларирано, че изработените с предоставената им матрица елементи се продават единствено на Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ. От „Мекалит България“ ЕООД е посочено, че на територията на дружеството има 3 броя активи, собственост на ревизираното дружество, които се изпозлват единствено за изработка на елементи, продавани на Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, които впоследствие се влагат в сглобяване на авотмобили марка „Ауди“. Аналогично, от „Силпа“ ООД е посочено, че с двата броя щампи, собственост на ревизираното дружество, се произвеждат елементи и части по поръчка Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, като са продавани на Faurecia E.C.T. M. B. S.R.Q.

Приходните органи са констатирали, че оборудването се е намирало в производствените помещения на българските дружества и преди същото да бъде фактурирано на АУДИ Акциенгезелшафт, като след придобиване правото на собственост върху него, то е останало за безвъзмездно ползване от страна на „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Мекалит България“ ЕООД и „Силпа“ ООД. Прието е, че фактурирането на оборудване, намиращо се и използвано на територията на България, не е договор за доставка, а по съществото си представлява договор за финансиране на неговото закупуване, тъй като срещу предоставянето му липса насрещна престация. Според ревизиращите АУДИ Акциенгезелшафт не е получател, нито реално използва производственото оборудване, независимо от заплащане на цената, а е формален собственик, тъй като то се ползва, владее и контролира от доставчика и производител на крайните изделия, които, на свой ред, са получавани от други дружества, различни от ревизираното. Формиран е решаващ извод, според който активите, за покупката на които АУДИ Акциенгезелшафтнпретендира право на данъчен кредит и възстановяване на ДДС, не се използват за независимата му икономическа дейност, съответно приложение следва да намери чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е формирал извод за законосъобарзност на спорния РА като издаден от компетентни органи, в установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта, съдът е изложил доводи, че не са представени доказателства за черпене на икономическа изгода за АУДИ Акциенгезелшафт от експлоатацията на инструментите, както и такива относно твърдението на дружеството, че цената на оборудването се договаря отделно и същата не се взема предвид при ценообразуването на произведените с него части, поради което правомерно с РА му е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Отхвърлени са исканията на дружеството за отправяне на преюдициално запитване, както и за спиране на производството по делото във връзка с отправено преюдициално запитване по дело № 8791/2023 г.

С Определение от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 8791/2023 г. по описа на ВАС, е отправено преюдициално запитване до СЕС, пред който е образувано дело С-234/24. Формулираният въпрос гласи „Налице ли е право на възстановяване по реда на Директива 2008/9 на платения ДДС, заявено от получател по доставка на оборудване (tooling), когато предметът на доставката не е напускал територията на държавата - членка на доставчика и доставката на tooling изкуствено е разделена от вътреобщностните доставки на стоки със същия получател, произведени с това оборудване?“.

Настоящият касационен състав намира, че съображенията на СЕС в решението, което ще бъде постановено по дело С-234/24 г. и отговорът на поставения в преюдициалното запитване въпрос биха могли да бъдат от значение за правилното решаване на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на съдебното производството по адм. д. № 9410/2024 г. по описа на Върховния административен съд до произнасяне от СЕС по посоченото дело.

По отношение на искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване, с предмет следните върпоси:

„1. Разпоредбите на чл. 2, т. 1, буква „а“, чл. 16, ал. 1 и чл. 26 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че заемането/предоставянето на производствено оборудване (инструменти, tooling) от собственика на доставчика – производител и доставчик на части, без за това да е уговорено отделно възнаграждение, когато инструментите се използват изключително за производство и доставка на части на собственика на инструментите или на изрично посочени от него трети лица, представлява безвъзмездна доставка или по-общо използване на инструментите за дейности, различни от икономическата дейност на лицето или това предоставяне/заемане остава извън обхвата на ДДС?

2. Разпоредбите на чл. 2, т. 1, буква „а“, чл. 16, ал. 1 и чл. 26, във връзка с чл. 168, буква „а“, във връзка с чл. 169, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че заемането/предоставянето на инструменталната екипировка от собственика на доставчика при обстоятелствата описани в настоящия случай, представлява ограничение за правото на приспадане на данъчен кредит и задълженото лице следва да понесе последиците като краен потребител и да понесе тежестта на ДДС или зкаупуването на такива инструменти tooling се счита за извършено за целите на икономическата дейност на данъчно задълженото лице, което е сключило договор с доставчика за реализация на стоки, дори ако инструментите се използват от доставчика на стоки/доставчика на услуги без за това да е уговорено отделно възнаграждение?

3. Разпоредбите на чл. 168, буква „а“, във връзка с чл. 169, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че е налице право на приспадане на данъчен кредит при обстоятелства като описаните в настоящия случай? В случай, че е налице право на приспадане на данъчен кредит, следва ли задълженото лице да третира предоставянето/заемането на инструменталната екипировка като доставка, приравнена на възмездна доставка, за която лицето следва да начислява ДДС?“.

Настоящият съдебен състав намира, че заявеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. Тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз се налага, когато това е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. От начина на формулиране на въпросите може да се направи заключение, че с тях се цели разрешаване на делото по същество и преценка на събраните по делото доказателства, което е в противоречие с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК, като същевременно третият поставен въпрос е неотносим спрямо процесния случай.

В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, § 3 ДФЕС следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора, не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,