Определение № 7909 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Т. А. срещу Определение № 5003 от 08.05.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна по КНАХД № 341/2025 г., с което е върната частната му жалба срещу Определение № 3135 от 19.03.2025 г. по КАНД № 341/2024 г. на АС - Варна. Частният жалбоподател излага съображения в полза на защитната си теза и сочи, че определението е незаконосъобразно. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Определение № 3135 от 19.03.2025 г. по КАНД № 341/2025 г. на АС - Варна, е оставена без разглеждане касационната жалба на А. срещу Решение № 292 от 04.12.2024 г. по АНД № 276/2024 г. на Районен съд - Девня и производството по делото е прекратено. Срещу това определение е подадена частна жалба от А.. Съдът е оставил частната жалба без движение като е дал указания на А. да отстрани констатираните нередовности на жалбата в срок. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил в срок указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба и на основание чл. 231, във връзка с чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК е върнал подадената частна жалба на И. Т. А.. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е било обжалвано определение на АС - Видин, с което съдът като касационна инстанция е оставил без разглеждане подадената до него касационна жалба срещу решение на районния съд. В конкретната хипотеза не намира приложение нормата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд, а не на касационния съд при подадена жалба срещу касационното му решение, респ. определение. Тричленният състав на АС – Варна не е функционално компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу постановеното от него определение в образуваното касационно производство. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а жалбата - изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение