Определение № 706 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 108/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. А. Бояджиев и е против определение № 2169 от 26 септември 2023 г., постановено по адм.д. № 2081/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили писмени възражения. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ срещу заповед № 3РИ 417 от 21 юни 2022 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1 т. 5 ЗМСМА и чл. 31, ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив (Наредбата), е наредено на Общинско предприятие (ОП) „Градини и паркове“ да извърши премахване един брой Американска Топола, осем броя Аелант, три броя Слива и един брой Черница, намиращи се на [улица] - [номер] и производството по делото е прекратено. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че жалбата е подадена срещу заповед, която няма характер на общ или индивидуален административен акт. Заповедта е с адресат общинското предприятие, което трябва да изпълни фактическите действия по премахване на дърветата и е вътрешноведомствен акт във връзка с организацията по изпълнение на влязлото в сила разрешение за строеж № 01/07 февруари 2023 г. на главния архитект на община Пловдив, с което е разрешено строителството на обект „Изграждане на нова детска площадка за игра на открито за деца на възраст от 3 до 12 г.“ в ПИ с идентификатор 56784.526.100 по КККР на гр. Пловдив ([жк], [улица]) със съгласувани проекти по части: План за безопасност и здраве – 03 февруари 2023 г., Паркоустройство – 03 февруари 2023 г. и Геодезия – 03 февруари 2023 г. На следващо място е приел, че жалбата е подадена от лице без правен интерес, защото липсва пряко, непосредствено и лично засягане на правната сфера на сдружението от оспорената заповед с оглед вписаните в търговския регистър предмет на дейност, цели и средства за постигане на целите на сдружението. Счел е, че доколкото сдружението пледира за защита и опазване на околната среда в полза на обществото, тази цел е могла да бъде постигната чрез съдебното оспорване на писмо изх. № ОВОС-1987-1/12 септември 2022 г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което, на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, преценката на компетентния орган за заявеното инвестиционно предложение „Изграждане на три нови детски площадки за игра на открито“ в имот с идентификатор № 56784.526.100, УПИ I – комплексно жилищно строителство в кв. 19 нов по действащия регулационен план на [жк] – гр. Пловдив, не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Според съда именно от този тип е акта с решаващо значение за околната среда, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда, включително и от засегната общественост при приложимост на чл. 9, § 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспорената заповед, която не създава никакви права и задължения извън служебните такива за служителите на общинското предприятие. Определението е правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви: Оспорената заповед е издадена на основание чл. 46 ал. 1, т. 5 ЗМСМА и чл. 31, ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив. Според чл. 31, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт, писмено разрешение за резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се издава само в случаите по чл. 31, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа на изготвен констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица. Цитираната разпоредба кореспондира и с текстовата част на оспорената заповед, в която е посочено, че заповедта се издава и въз основа на санитарна експертиза от 20 юни 2022 г. относно трайна дървесна растителност, находяща се на [улица] - [номер] във връзка с „Изграждане на нова детска площадка за игра на открито за деца на възраст от 3 до 12 г.“ в ПИ с идентификатор 56784.526.100 по КККР на гр. Пловдив ([жк], [улица]). Противно на доводите изложени в частната жалба, в случая не се касае за общ акт по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, а за издадено разрешение по чл. 148, ал. 12 ЗУТ във вр. с чл. 62, ал. 10 ЗУТ и съобразно цитираната разпоредба от приетата на това основание наредба на общинския съвет. Характерът на акта се извежда от изложените в него фактически и правни основания, които в конкретната хипотеза сочат на приложимост на хипотезата на чл. 148, ал. 12 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 12, изр. 2 ЗУТ разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10. След като разрешението за премахване на дървесна растителност е условие за издаване на разрешението за строеж, то и заинтересуваните лица, които могат да го оспорят, следва да се определят съобразно изискванията на ЗУТ. Иде реч за индивидуален административен акт, разрешение по чл. 148 ал. 12 ЗУТ, с който във връзка с разрешение за строеж на възложителя се издава разрешение за премахване на засегната от инвестиционното намерение растителност. Фактът, че възложителят и съответно инвеститорът е община Пловдив, тъй като се касае за общински обект, не променя характера на акта като такъв по чл. 148 ал. 12 ЗУТ. Допустимостта на съдебното производство по оспорването законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересуваните лица с право на жалба срещу разрешението за нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята, т. е. засегнатите от разрешението за строеж лица. Съответно тази е разпоредбата, изчерпателно и лимитативно очертаваща и кръга от заинтересувани лица, които могат да оспорят и издаденото разрешение за премахване на растителност във връзка с издаване или по повод на вече влязло в сила строително разрешение. Жалбоподателят не притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правният си интерес от оспорването сдружението обосновава с регистрирания предмет на дейност, свързан с извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда. Сдружението не попада в нито една от изброените в изричната разпоредба на чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ хипотези, тъй като не е собственик или носител на ограничени вещни права по отношение на засегнатия имот - общинска собственост, предмет на акта, постановен във връзка с издаденото разрешение за строеж, нито притежава качеството на възложител. След като жалбоподателят не е в кръга на заинтересуваните лица съгласно посочената специална законова норма, то за него липсва правен интерес да оспорва заповедта за разрешаване за премахване на дървесна растителност. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно като краен резултат - следва да бъде оставено в сила при горните коригиращи мотиви. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав