Определение № 146 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 119/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №567,постановено на 20.12.2010г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по ч.гр.д.№509/2010г. е оставена без разглеждане частната жалба на Н. В. А. и М. В. А. против определение №735/08.07.2010г. по гр.д.№243/2010г. на ВКС,ІІ ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК. Определението е обжалвано от Н. В. А. и М. В. А. с оплаквания,че същото е необосновано,неправилно и незаконосъобразно,постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се,че определението,постановено по реда на чл.288 ГПК, прегражда по-нататъшния ход на производството,тъй като те са сезирали ВКС с искане да се произнесе с решение по спора,т.е. да постанови краен съдебен акт,а такъв не е бил постановен и поради това следва да се приеме, че определението,с което не е допуснато касационно обжалване подлежи на обжалване,за да се провери дали касационната жалба е селектирана правилно. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията,които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена,не подлежат на обжалване,вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване,т.е. по проверка за наличието на предпоставките,установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото,тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба,съгласно Решение №4/16.06.2009г. на К. съд на Р. Б. съответствува на установените в Конституцията на Р. Б. принципи и основни начала. И след като процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция ,т.е. не е предвидено,че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество,тезата на жалбоподателите,че липсата на краен съдебен акт,постановен от ВКС по съществото на спора сочи на преграждане по-нататъшния ход на спора,не може да бъде споделена.Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт,поради което подадената от Н. В. А. и М. В. А. частна жалба следва да се приеме за неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение