Определение № 3384 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. Х. К. против определение № 225/23.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 128/2023 г. от ІІ-ри търговски състав на АС – Пловдив. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е присъдил дължимо на процесуалния представител на ищеца-въззивник адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА. Въззивният съд е приел, че приложима при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Изложил е съображения, че при осъществяване на адвокатска защита на един ищец срещу един ответник по няколко обективно кумулативно съединени оценяеми иска адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на обективно съединените искове. По приложението на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за мининималните размери на адвокатските възнаграждения, е формирана трайна практика на ВКС обективирана в определение №146/04.04.2022г. по ч.т.д. №358/2022г. на ВКС, II т.о., определение №77/24.02.2022г. по ч.т.д. №1692/2021г. на ВКС, I т.о. и определение №404/26.10.2020г. по ч.гр.д. №2883/2020г. на ВКС, IV г.о. В същите е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., че под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове поотделно минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските. Нормата на чл.72, ал.2 от ГПК предвижда при предявяване на различни интереси събиране на държавна такса от всеки интерес. Предвид изложеното, възнаграждение се дължи за всеки един от съединените искове, определено въз основа на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г., както за осъществената защита по въззивната жалба на противната страна при обжалваем интерес от 12000 лева, дължимото възнаграждение е в размер на 1776 лева, а за успешната защита по въззивната жалба на ищеца-въззивник по отношение на иска за имуществени вреди, възнаграждението е в размер на 480 лева. За частта по отношение на осъществената защита по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по въззивната жалба на ищеца касатор разноски не следва да се присъждат, доколкото в тази част въззивната жалба се е явила неоснователна и ответника не следва да носи тежестта от тези разноски. Предвид изложеното, общия размер на дължимото възнаграждение е в размер на 2 256 лева. Следва да се присъди сумата 155,88 лева, представляваща разлика между присъденото от ПАС и дължимата сума. Водим от горното, състав на ВКС