Решение № 943 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2017 г.

Решение № 943 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и на М. Т. Б. срещу решение № 176/23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 657/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. Касаторът директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта с която е отменен ревизионен акт № Р-04000414000799-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 275/10.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. в следните му части, а именно: в частта му, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 55, 64 лв. в едно със закъснителна лихва от 34, 87 лв.; в частта му, с която са определени здравноосигурителни вноски за годишно изравняване за 2011 г. в размер от 103, 06 лв. в едно със закъснителна лихва от 43,27 лв. и в частта му, с която са определени здравноосигурителни вноски за годишно изравняване за 2012 г. в размер от 153, 42 лв. в едно със закъснителна лихва от 48, 67 лв. и в частта с която е изменен същия РА, с която е определен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер от 473, 50 лв. и закъснителни лихви от 150, 23 лв., като вместо това определя данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер от 461, 13 лв. лв. в едно с лихва от 146, 30 лв., както и в частта за присъдените разноски в размер на 2,57 лв. поддържа становището, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради съществено нарушение на материално-правните норми и на съдопроизводствените правила, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. К. М. Т. Бърдарова обжалва решението в отхвърлителната му част, като поддържа съображения за неговата неправилност. Ответниците по касационните жалби оспорват същите. В съдебно заседание на 17.10.2017 г., процесуалният представител на М. Т. Б. - адвокат Белелиева на основание чл. 214, ал. 1 ГПК оттегля касационната жалба подадена от доверителката й, поради което настоящата касационна инстанция с определение оставя без разглеждане подадената касационна жалба от М. Т. Б. срещу решение № 176/23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 657/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново в отхвърлителната му част и прекратява производството по делото по тази касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Директора на "ОДОП" В. Т. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - В. е бил Ревизионен акт № 031303407/16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 121/11.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В.. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 8 498.46 лева и лихви за забава в размер на 3454.19 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство е било установено, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. С обжалваният ревизионен акт, е: определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 3887, 50 лв.; определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 55,64 лв.; определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер от 309, 44 лв.; определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер от 368, 47 лв.; определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер от 473, 50 лв.; лихви за внасяне за невнесени в срок авансови вноски за здравно осигуряване за 2008 г. в размер от 11, 97 лв.; лихви за внасяне за невнесени в срок авансови вноски за здравно осигуряване за 2009 г. в размер от 3,09 лв.; лихви за внасяне за невнесени в срок авансови вноски за здравно осигуряване за 2010 г. в размер от 0,48 лв.; изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2011 г. в размер от 103,60 лв. в едно с лихва върху тази сума от 43, 27 лв.; лихви за внасяне за невнесени в срок авансови вноски за здравно осигуряване за 2012 г. в размер от 1,27 лв., и изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2012 г. в размер от 153, 42 лв. в едно с лихва върху тази сума от 48, 67 лв. Предмет на обсъждане в настоящото касационно производство са отмененият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 55, 64 лв. в едно със закъснителна лихва от 34, 87 лв., както и отменената част от РА, с която са определени здравноосигурителни вноски за годишно изравняване за 2011 г. в размер от 103, 06 лв. в едно със закъснителна лихва от 43,27 лв. и в частта му, с която са определени здравноосигурителни вноски за годишно изравняване за 2012 г. в размер от 153, 42 лв. в едно със закъснителна лихва от 48, 67 лв. органите по прихода обжалват и изменението на РА по отношение на определения данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. Относно начисления данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г.: Правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в настоящият случай констатираното несъответствие, предвид размерът на разполагаемите средства и имуществени права, съотнесени към размера на задълженията, не е явно и съществено по смисъла на разпоредбата. Липсата на презумпционната предпоставка на нормата води до извод, че не е установен облагаем доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, който да подлежи на данъчно третиране съобразно чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното съдът намира, че в тази му част решението е правилно. Относно начисления данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. Констатирано е, че недостигът на имущестевни права - налични и получени пред периода пари за покриването на задълженията му е в размер от 5073, 31 лв. Тази сума е приета за облагаем доход и третирана за целите на данъчната основа. Правилно при това положение е изследвано разполагаемото имущество на РЛ в рамките на годината, като са взети предвид разполагаемите парични средства по банкови сметки, доказаните доходи, водещи до нарастването на имуществения комплекс на лицето, както и разходите, които са променили баланса на този имуществен комплекс през годината. Съответно, обосновано е прието, че установените доходи на РЛ не съответстват напълно на финансовото му състояние за ревизирания период, тъй като обективно не покриват разходите, променящи имуществения му комплекс, при което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правилно административен съд П. е преизчислил задължението на ревизираното лице, като е включил дохода от третото лице "Е. Б." в размер от 300 лв., за който е платен данък от 30 лв. Прилагането на презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК изисква съобразяването на всички брутни приходи, независимо от правното основание за получаването им - арг. от чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че тези брутни приходи формират отделна данъчна основа, те представляват доход, който е едновременно и източник на финансиране на придобитите имуществени права на лицето по разума на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. При това положение, на практика при съобразяването на този доход и на заплатения върху него данък, който представлява разход, намаляващ баланса на имуществени комплекс на лицето, то същественото несъответствие между имущественото състояние на РЛ и установените доходи, които са послужили за формирането им е в размер от 4 796, 21 лв. (като се съобрази паричната сума от 300 лв., получена от посочения по - горе платец на дохода като източник на финансиране, респ. се съобрази заплатения върху нея данък от 30 лв.), а не както е посочен от администрацията в размер от 5073, 31 лв. Неоснователни са оплакванията на касатора, че още в РД и РА е допусната фактическа грешка при наименование на дружеството изплатило паричната сума от 300 лв, поради което се явяват неправилни изчисленията относно дължимия за 2012 г. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Подобна фактическа грешка е следвало да бъде отстранена своевременно и по съответния ред, а именно по реда на чл. 133, ал. 3 ДОПК. При формирането на данъчната основа в съответствие с възможността по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК правилно са признати внесените от самото лице вноски за здравно осигуряване през годината в размер от 184, 91 лв. Предвид посоченото, общата данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. е в размер от 4911, 30 лв., за която се дължи данък в размер от 491, 13 лв., като при безспорният факт, че е внесен данък от 30 лв., за довнасяне се следват 461, 13 лв. в едно с лихвите върху тази сума. По отношение на окончателните изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2011 г. и 2012 г. настоящата съдебна инстанция намира за правилни изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и се присъединява към тях. Констатираният доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК не е облегнат на презюмирания факт, че той е получен от конкретни платци на дохода по повод на съществувала или съществуваща правна връзка. В ревизионното производство е установена само презумпционната предпоставка, според която стойността на имуществения комплекс на лицето явно съществено превишава размера на доходите му. В ревизионният акт няма ползващ се с материална доказателствена сила фактически извод, който да сочи наличен конкретен платец на доходите по повод на такава правна връзка Доходът по чл. 123, ал. 1 от ДОПК може да служи за определяне на данъчна основа независимо от това дали този доход е в причинна връзка с някои от разпоредбите на материалния закон, определящи източниците на облагаеми доходи. При липса на основание доходът да се третира като такъв по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, то няма как за него да се начисляват здравноосигурителни вноски извън дължимите такива по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в обжалваната от директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. част Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение