Определение № 725 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. М. с искане за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. Релевирани са доводи, че присъдените с определението на другата страна разноски по производството по частната жалба при изложените мотиви за идентичността й с другите такива са прекомерни и следва да бъдат намалени на минималния размер за производството. Ответникът по молбата – И. С. К., в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал отговор, навеждайки възражения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните и доводите на страните, намира следното: С постановено по настоящото дело определение подадената от молителя В. М. поредна идентична частна жалба е приета за злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 ГПК, за която липсва задължение на съда да я разгледа и има за последица прекратяване на образуваното по нея производство. Присъдени са с него и направените от другата страна разноски от 1194 лева за защитата й по частната жалба. След постановяване на определението частният жалбоподател В. М. е подала молба по чл. 248 ГПК с искане за неговото изменение в частта за разноските. Искането е направено в едномесечния срок от постановяване на определението, предвид неговата необжалваемост, поради което то се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. Претенцията за разноски, която е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, няма самостоятелен характер и по нея съдът не дължи служебно произнасяне, а се произнася само след като бъде сезиран. След сезиране от страната съдът се произнася и по искане по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на постановеното определение в частта за разноските. Настоящото производство е образувано по подадена частна жалба от В. М. против определение № 2356 от 15.05.2024 г. по ч. гр. дело № 1383/2024 г. на ВКС, I г.о., с което е потвърдено определение на друг състав на ВКС за оставяне без разглеждане на подадена от нея частна жалба против определение по чл. 288 ГПК, постановено по нейна касационна жалба. По така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответника И. К., чрез процесуалния му представител, с изложени възражения за нейната недопустимост. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.09.2024 г., сключен между ответника по жалбата и адвоката за осъществяването на защитата в производството по частната жалба и с който е уговорено възнаграждение от 1194 лева, заплатено в брой при сключването му. Частната жалба не е разгледана поради липсата на възникнало за съда задължение по арг. от чл. 3 ГПК, а производството – прекратено. При този изход и своевременно направеното от ответника по частната жалба И. К. искане касационният съд му е присъдил сумата от 1194 лева, представляваща направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение. За същите насрещната страна е направила своевременно възражения за тяхната прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, изложени в настоящото искане по чл. 248 ГПК. Материалноправната отговорност за разноските по производството е деликтна по своя характер и безвиновна. Тя не обхваща всички вреди, а само тези за разноските, направени от насрещната страна по производството, включващи и възнаграждение за един адвокат – арг. от чл. 78 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай е налице основание за редуциране на техния размер по направеното от молителя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството по частната жалба. Уговореното и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защитата му по производството е само едно. Неговият размер обаче не е съответен на принципа за разумност и пропорционалност за определянето му. За ответника е осъществена защита по производството чрез подаване на отговор от неговия процесуален представител – адвокат и страна по договора, но съобразявайки характера на производството, образувано по частната жалба, и идентичността на предоставената му защита по други сходни на молителя частни жалби, които несъмнено обосновават извод за липса на фактическа и правна сложност при нейното осъществяване, правят уговореното възнаграждение в трикратен размер над минималния размер от 400 лева по чл. 7, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) за несъответен на характера и обема на предоставения по настоящото производство адвокатски труд. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС (така определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, и други), в които е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. По тези критерии платеното адвокатско възнаграждение от ответника за настоящото производство по частната жалба е значително завишено и следва да се намали на посочения от молителя минимален размер за производството от 400 лева. По реда на чл. 248 ГПК определението следва да се измени, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в тежест на молителя бъдат намалени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.