Определение № 9331 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал.3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай тръст“ ЕООД срещу определение № 8028 от 02.07.2026 г., постановено по административно дело № 1179/2026 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 7158/17.06.2026 г. в частта за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което посоченото решение бъде изменено в частта му относно присъдения на процесуалния представител на жалбодателя адвокатски хонорар в размер на 920,32 евро, като „намали присъдения хонорар сумата 512 евро, представляваща адвокатски хонорар само за касационното дело, без да присъжда втори хонорар за по същество идентичното по предмет производство пред АС Пловдив по адм. дело № 1179/2026 г.“. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна С. А. М., която в представен от процесуален представител писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и молят да бъде отхвърлена. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С постановеното по адм. дело№1179/2026 г. решение № 7158 от 17.06.2026 г. АС Пловдив обявява за нищожен отказа на „Ай Тръст“ ЕООД, обективиран в писмен отговор от 30.07.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при посоченото дружество и го осъжда да заплати на С. А. М. деловодни разноски в размер на 465,27 евро, а на адвокат Т. Цонев възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 920,32 евро. В мотивите на решението съдът е определил посочените суми, като е съобразил, че адвокат Цонев е оказал безплатна правна помощ на жалбодателката М. по адм. дела № 1751/2025 г. и № 1179/2026 г. и двете по описа на АС Пловдив, като второто е образувано след като с решение № 4281 от 20.04.2026 г. по адм. дело № 553/2026 г. ВАС отменя постановеното по първото посочено дело решение № 10400/21.11.2025 г. и връща делото за ново разглеждане. При определяне на размера на това възнаграждение съдът е определил сумите за възнаграждение на адвоката в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, при съобразяване вида и обема на оказаната помощ по посочените две дела. При това настоящият състав намира, че възнаграждението на адвоката оказал правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата е правилно определен. Правилно с обжалваното пред настоящия състав определение № 8028 от 02.07.2026 г., по адм. дело № 1179/2026 г. АС Пловдив е отхвърлил искането на „Ай тръст“ ЕООД за изменение на обжалваното решение в частта за разноските като приема, че правна помощ е оказана реално, както в двете първоинстанционни производство, така и в касационното такова, като присъдените разноски са правилно диференцирани според лицата, на които се дължат и дружеството е осъдено да заплати на жалбодателката част от реално направените такива в касационното производство (макар настоящият състав да намира направеното намаление за неправилно) и е определил възнаграждение на адвоката за извършената адвокатска работа по двете първоинстанционни дела, съобразявайки оказаната безплатна правна помощ от адвоката в тези производство. Буди недоумение искането на частния жалбодател така определеният размер на възнаграждението на адвоката да бъде намалено със сумата в размер на 512 евро, която сума представлява заплатеното от М. възнаграждение на адвоката в касационното производство от размера на определеното му възнаграждение за оказаната правна помощ в двете първоинстанционни производства. Това е така тъй като същата не е присъдена в пълен размер от съда и в случая се касае до суми, които частният жалбодател е осъден да заплати на различни лица на различно правно основание и подобно „прихващане или намаление“ е недопустимо. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение