Решение № 8468 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника гл. юрк. Н. Петрова, и на Министерски съвет на Република България /МС/, чрез пълномощника В. Демирев, против решение № 11841 от 21.11.2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело № 5295/2024 г. Наведени са оплаквания за недопустимост на решението като постановено по отношение на неподлежащ на съдебно оспорване акт с характеристики на такъв по чл.21, ал.5 АПК – касационно основание по чл.209, т.2 АПК. Поддържат се и съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Жалбоподателите оспорват изводите на съда за немотивираност на обжалваното решение на МС с доводи за неприложимост на изискванията на чл.59 АПК спрямо актовете на МС, а и предвид мотивите в приложените по преписката доклади на министър - председателя и на министъра на здравеопазването. Изложени са и твърдения, че МС е упражнил надлежно правомощията си, отменяйки предходното свое решение, което не е влязло в сила. Прави се искане за обезсилване на оспорения съдебен акт, евентуално за отмяна на същия и за произнасяне по същество за отхвърляне на оспорването. Касационните жалбоподатели претендират разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, представляван по пълномощие от адв. Д. Стоянов, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби като счита оспореното решение за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: С оспореното решение, тричленният състав на ВАС, шесто отделение, по жалба на "Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, е отменил решение № 319 от 01.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отменяне на решение № 318 на Министерски съвет от 2024 г. за одобряване създаването на лечебно заведение за болнична помощ. За да постанови горния резултат съдът е приел от фактическа страна, че оспореното пред него решение на МС е постановено в административно производство, започнало по заявление с вх. № ЛД-00-5/31.08.2022 г. на "Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД до министъра на здравеопазването, подадено по реда на чл.37а, ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ за създаване на лечебно заведение за болнична помощ - Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и аз“ - гр.София. От приложените от заявителя документи е видно, че се предвижда в лечебното заведение да се създадат 26 клиники и/или отделения с общо 413 легла, вкл. Клиника по „Педиатрия“ с 40 легла и Клиника по „Неонатология“ с 20 легла. По подаденото заявление и приложенията към него, след представяне на положително становище от Български лекарски съюз и НЗОК, след изготвена комплексна оценка по чл.37а, ал.5 ЗЛЗ от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, както и въз основа на решение на МЗ № РР-23/25.04.2024 г. и внесен доклад на министъра на здравеопазването, МС приема решение № 318/30.04.2024 г., с което на осн. чл.37а, ал.1, 7 и 8 от ЗЛЗ одобрява създаването на лечебно заведение за болнична помощ - Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и аз“- гр.София. След приемане на решението, на 01.05.2024 г. в МС е внесен доклад с вх. № 102.01-101 на министър- председателя относно проект на решение на МС за отменяне на решение № 318 на МС от 2024 г. за одобряване създаването на лечебно заведение за болнична помощ, който е придружен с доклад на министъра на здравеопазването и е мотивиран с доводи за това, че решението за създаване на Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и аз“ - гр.София е предизвикало обществено напрежение и тревога за бъдещето на проекта за изграждане на национална детска болница, с оглед на което и с цел гарантиране интересите на обществото, ясна подкрепа и ангажираност за реализиране на проекта за национална детска болница, следва да се преразгледа предходното решение. Следва приемане на процесното решение № 319 от 01.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отменяне на решение № 318 на Министерски съвет от 2024 г. за одобряване създаването на лечебно заведение за болнична помощ. Същото е прието неприсъствено и е вписано в протокола на заседанието на МС на 08.05.2024 г. по реда на чл.46, ал.2 вр. с чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация /УП/, като е подписано от повече от половината от членовете на МС. Решение № 318/30.04.2024 г. и решение № 319/01.05.2024 г. са публикувани в правно-информационната система на МС на 02.05.2024 г. При горните обстоятелства, които не са спорни по делото, съдът приема, че обжалваното решение № 319/01.05.2024 г. /РМС № 319/ е властнически акт на административен орган във връзка с правомощията му да осъществява контрол върху здравите заведения съгласно чл.52, ал.5 от Конституцията на Република България /КРБ/, което пряко засяга правата и интересите на "Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, с оглед на което и на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 КРБ, предявената жалба е допустима. За да обоснове незаконосъобразност на решението на МС, съдът излага съображения за липса на фактически и правни основания за издаването му в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Формиран е извод и за отсъствие на материалноправно основание за приемане на процесното РМС № 319, тъй като не е налице правна норма, по реда на която МС би могъл да отмени приетият на законовото основание по чл.37а, ал.7 ЗЛЗ, административен акт. Отречено е наличието на предпоставките за преразглеждане на акта по чл.91 АПК и за отмяна на същия в производство за възобновяване по чл.99 и сл. АПК. С горните мотиви е отменено обжалваното РМС № 319/01.05.2024 г. Оспореното съдебно решение е допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касационните жалбоподатели доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по жалба срещу неподлежащ на съдебно оспорване акт с характеристики на такъв по чл.21, ал.5 АПК. Видно е, че с РМС № 319/01.05.2024 г., органът е отменил предходно свое решение № 318/30.04.2024 г. /РМС № 318/, прието на основание по чл.37а, ал.7 ЗЛЗ. Последното е породило присъщите му правни последици от момента на издаването и има обвързваща сила за адресатите си /за разлика от законната сила, която настъпва след влизането в сила на акта/, респ. става задължително за тях, поради което, като го е отменил с оспореното РМС № 319, органът е заличил правното действие и свързаните с него последици на РМС № 318, което характеризира отменителния акт като властнически акт на административен орган във връзка с правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл.37а, ал.1 и ал.7 ЗЛЗ. Обжалваното РМС № 319 не е процесуален акт с подготвителен характер и не е част от административното производство, както неоснователно твърдят жалбоподателите. Същото е елемент от фактическия състав за разрешаване осъществяването на лечебна дейност, който приключва с акт на министъра на здравеопазването по чл.46, ал.4 ЗЛЗ. В случая, с отмяната на РМС № 318 за създаване на лечебно заведение, се препятства процедурата по глава седма от ЗЛЗ „Създаване, регистрация и разрешение на лечебните заведения“, която би следвало да приключи с разрешение за осъществяване на лечебна дейност на министъра на здравеопазването по чл.46, ал.4 ЗЛЗ. Действително, след отмяната на РМС № 318, липсва произнасяне по подаденото от дружеството заявление, но от горното обстоятелство не следва, че процесното решение е акт по чл.21, ал.5 АПК. Противно на наведените от касационните жалбоподатели доводи, с РМС № 319 не е възобновено административното производство по издаване на индивидуален административен акт по заявлението на "Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, доколкото е безспорно, че РМС № 318 не е влязло в сила към момента на отмяната му, с което не са изпълнени задължителните предпоставки на чл.99, ал.1 АПК. Неоснователна е и тезата на оспорващите, че след като има правомощия да приеме съответен акт, органът има правомощия и да го оттегли до влизането му в сила за да бъдат спазени изискванията на чл.7 и чл.35 АПК. Освен, че горната теза не съответства на принципите на административното производство /за законност и правна сигурност/, но и оттеглянето е допустим способ за преразглеждане на административни актове, които са оспорени по административен ред, сред които обаче не попадат актовете на МС /арг. чл. 82, ал.2, т.1 АПК/. Предвид изложеното, правилно съставът на ВАС е приел, че оспореното РМС № 319 представлява властническо волеизявление на административен орган във връзка с правомощията му по чл.37а ЗЛЗ и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото със същото се отменя позитивен за дружеството административен акт, т.е. засягат се неговите права и интересите, то е налице и правен интерес за оспорването му. Предявената пред първата съдебна инстанция жалба е допустима, както и постановено решение. Оспореният съдебен акт е правилен. Релевантните за спора обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло решаващия извод в оспорения съдебен акт за отсъствие на основание за приемане на процесното РМС № 319. Не е налице правна норма – нито в Конституцията, нито в специалния Закон за лечебните заведения, която да предоставя правомощия на МС да отменя решенията си по чл.37а, ал. 7 ЗЛЗ. Веднъж, след като е приел решение за създаване на лечебно заведение, МС следва да се счита десезиран с въпроса, отнесен до него със заявлението на дружеството, а производството продължава пред органа, който трябва да издаде крайния акт – разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл.46, ал.4 ЗЛЗ, както се посочи по-горе. Министерският съвет не може да отмени акта си в разглеждания случай служебно или по искане на заинтересована страна. В тази връзка са без значение съображенията в докладите на министър-председателя и на министъра за здравеопазването за възникнало обществено напрежение и тревога за бъдещето на проекта за изграждане на национална детска болница, въз основа на които е прието оспореното РМС № 319. Представените доклади имат значението на мотиви на административния акт, както основателно се поддържа от жалбоподателите, а изводите на първостепенния съд за допуснато от органа нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК са неправилни, още повече, че визираната разпоредба е неприложима за индивидуалните административни актовете на Министерския съвет съгласно чл.22, т.2 АПК. Горното обаче не променя правилността на извода за незаконосъобразност на процесното решение, прието от органа без да е налице правно основание за това. Освен материалноправно основание, липсва и процесуално такова за приемане на РМС № 319, както правилно е констатирал съдебният състав. Забраната за отмяна на индивидуални административни актове, които по правило пораждат правните си последици от момента на издаването, е принцип в административното производство, създаден в защита интересите на засегнатите субекти, а изключенията от него са надлежно и изчерпателно регламентирани от законодателя с производствата: за преразглеждане на административните актове /отзив/ по чл.91 от АПК, за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт по чл.91 и сл. АПК, както и при съдебно оспорване - за оттегляне на акта в хипотезата на чл.156 АПК, която е неотносима за спора по делото. В случая, не са осъществени предпоставките за приложимост на визираните способи за отмяна/преразглежадане на РМС № 318, поради което приетото РМС № 319 е незаконосъобразно. Преразглеждане /оттегляне, отмяна/ на невлязъл в сила административен акт, каквото безспорно е РМС № 318, предлага в доклада си от 01.05.2024 г., министър-председателят /сочи необходимост да бъде „преразгледано“ решението/. Касае се за производство по глава шеста от АПК, което е допустимо при оспорване по административен ред на издадени административни актове. Такова в случая не е предприето /няма жалба срещу РМС № 318/, а и актовете на МС са изключени от обхвата на производство по глава шеста АПК с разпоредбата на чл. 82, ал.1, т.2 АПК. В този смисъл защитната теза на касаторите, че с обжалваното решение № 319, органът е оттеглил РМС № 318, е неоснователна и незаконосъобразна, а доводите, с които се обосновава същата - за необходимост от установяване на всички факти от значение за случая по чл.35 АПК, които са правно ирелевантни. Не са налице и условията по чл.99 и сл. АПК за възобновяване на административното производство, доколкото РМС № 318 не е влязло в сила към момента на приемане на процесното решение. Правна възможност да бъде отменено предходното решение на органа не предвижда и разпоредбата на чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, цитираната в доклада на министър-председателя. Същата въвежда ред за неприсъствено приемане на актовете от МС, както е процедирано в случая. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита за правилен извода на първостепенния съдебен състав за незаконосъобразност на оспореното решение № 319 на МС, обоснован с липсата на материалноправно основание за издаването му, както и на процесуална норма, по реда на която да се приеме същото. Обжалваният съдебен акт, предмет на касационно оспорване, е допустим и правилен, не страда от пороците по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото, жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,