Определение № 11283 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. К. П., С. А. Т., Р. К. П., Й. Д. С., Й. Е. З., Р. П. Р., В. В. В., Л. Й. С., чрез адв. Петрова, срещу Определение №1622 от 10.10.2025г., постановено по адм. д. №400/2025г. по описа на Административен съд - Перник, с което е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на определението със законните последици. Ответникът Общински съвет Перник, чрез адв. Евтимова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира разноските в настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. К. П., С. А. Т., Р. К. П., Й. Д. С., Й. Е. З., Р. П. Р., В. В. В., Л. Й. С., срещу Решение № 670/08.07.2025г. на Общински съвет Перник, с което Общинският съвет разрешава изработване на проект за частично изменение на Общия градоустройствен план /ОГП/ на гр. Перник, одобрен със Заповед № 744 от 07.06.1995г. на ВрИД кмет на Община Перник, едновременно с разрешаване за изработване на Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване /ПУП - ПР и ПЗ/ на урегулирани поземлени имоти УПИ XLII-6143 “За общ. дейност“ (ПИ 55871.515.6143 по КККР на гр. Перник), УПИ XLIII-6144 “За общ. обсл. дейност“ (ПИ 55871.515.6144 по КККР на гр. Перник), УПИ XXXVI-6146 “За жил. стр-во, магазини и услуги“ (ПИ 55871.515.6153 по КККР на гр. Перник) и УПИ XXXV-6146 “За жил. стр-во, магазини и услуги“ (ПИ 55871.515.6146 по КККР на гр. Перник) в кв. 61б по регулационния план на гр. Перник, кв. Изток, за които да се промени предвидената устройствена зона в ОУП и ПУП-ПРЗ и да бъде установена Жк – жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, и прекратил производството по делото. Съдът е приел с подробни мотиви, че обжалвания акт е такъв по чл. 124, ал. 1 от ЗУТ в комбинация с хипотезата по чл.134, ал.3 от ЗУТ. Същият не е годен за съдебно оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Посочил, че основанията за нищожност, изтъкнати от жалбоподателите, са относими само към актове, които не са изключени от съдебен контрол, какъвто не е процесния. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно изричната норма на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а, сред които попада и процесното решение, с което се разрешава изработване на проект за частично изменение на ОГП /ОУП/ на гр. Перник, едновременно с разрешаване за изработване на ПУП - ПР и ПЗ, не подлежат на оспорване. По силата на тази изрична разпоредба от специалния закон - ЗУТ, съдебния контрол за законосъобразност и валидност на процесното решение е недопустим. Правилен е изводът, че основанията за нищожност, изтъкнати от жалбоподателите, са относими за разглеждане само към актове, които не са изключени от съдебен контрол, какъвто не е процесното решение. В допълнение, следва да се отбележи, че на съдебен контрол подлежи крайния административен акт, завършващ процедурата – решението за одобряване на изменението на ОУП и изменението на ПУП - ПР и ПЗ, и то при наличие на активна процесуална легитимация по чл.131 от ЗУТ. В този смисъл е безпротиворечивата практика на Върховният административен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно, а частната жалба - неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода от спора, своевременното и доказано искане на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се уважи и му се присъдят такива в размер на 1000 /хиляда/ лева. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,