Определение № 2920 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. П. Т. от гр. Хасково, [жк], [адрес], подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 564 от 22.01.2025 г. по адм. дело № 12/2025 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице годен за обжалване акт. Счита, че неправилно съдът е изложил доводи, че не е налице предварително изпълнение, поради неяснота какво точно се разпорежда с обжалвания административен акт, тоест, че няма предмет на оспорване. Излага доводи, че с постановеното определение на практика съдът е направил отказ от правораздаване, което е недопустимо. Сочи, че за да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, съдът е следвало по външните белези на акта, да цени наличието на положителните и отрицателните предпоставки за предварителното му изпълнение, което обаче не е сторено от последния, предвид което определението му е незаконосъобразно. Моли съда за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – младши инспектор при Районно управление (РУ) – Хасково към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С Определение № 564 от 22.01.2025 г. по адм. дело № 12/2025 г., Административен съд – Хасково е оставил без разглеждане жалбата на Г. Т. срещу обективираното в разпореждане по чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от 02.01.2025 г. на мл. инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково (с което на лицето е разпоредено да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози и да спазва Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба на Община Хасково) разпореждане за предварително изпълнение на акта и е прекратил производството по делото. Въз основа на извършен подробен анализ на относимата нормативна регламентация, за да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя, не е налице издаден акт по чл. 64 ЗМВР, тъй като в случая с издаденото разпореждане не се създават конкретни задължения за адресата, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение да влече административнонаказателна отговорност за последния. По същество, с оглед текста на разпореденото, според съда оспореният пред него акт представлява предупреждение по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗМВР към водача, да не извършва нарушения, предвид което, същото не може да влече санкция по чл. 257 ЗМВР при констатации за неизпълнение, тъй като разпореденото няма конкретика, а само общо указание за спазване на законовите разпоредби на ЗДвП и Наредба, действаща на територията на Община Хасково. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото предупреждението на полицейския орган по чл. 65 ЗМВР не поражда самостоятелно правни последици, е налице липса на годен за оспорване акт, предвид което искането за отмяна на обективираното в акта разпореждане за предварителното изпълнение е недопустимо. Така постановеното определение е неправилно. Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено и са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето техен адресат и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и 7 ЗМВР. В чл. 65, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 ЗМВР е насочено към предотвратяването на правонарушения, като лицето, потенциален правонарушител, се уведомява за отговорността, която ще понесе и за неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 ЗМВР. Видно от разпореждането от 02.01.2025 г., издадено на основание чл.64 ЗМВР, при изпълнение на възложените му функции полицейският инспектор е разпоредил на Г. Т. да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози и да спазва ЗДвП и Наредба на Община Хасково, предвид което, както с оглед на своето съдържание, така и от формална страна (същото е в писмена форма и съдържа изброените в чл. 64, ал. 5 ЗМВР реквизити), противно на приетото от първоинстанционния съд, разпореждането съставлява административен акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. В случая волеизявлението на полицейския служител няма характер на предупреждение да не се извършва правонарушение и уведомление за отговорността, която адресатът ще понесе, а с него се разпорежда на адресата конкретно поведение, поради което съдът следва да се произнесе по направеното искане за отмяна на допуснатото с разпореждането по чл. 60, ал.1 АПК предварителното изпълнение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с чл. 236 във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд