Определение № 109 от 18.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 365/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2708 от 10.12.2013 г. по т. д. № 4517/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от банката частна жалба срещу определение № 4256 от 23.10.2013 г. по т. д. № 103/2013 г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от [фирма] молба за продължаване на изпълнението върху ипотекирани имоти, собственост на [фирма] (в несъстоятелност), с които е обезпечено задължение на [фирма] по изп. д. № 487/2011 на ЧСИ С. Г., рег. № 825, район на действие района на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода за недопустимост на въззивното обжалване на определението на Благоевградски окръжен съд, като счита същото за преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства. Ответниците по частната жалба – [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 4256 от 23.10.2013 г. по т. д. № 103/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подадената от [фирма] молба за продължаване на изпълнението върху ипотекирани имоти, собственост на [фирма] (в несъстоятелност), въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове и затова по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. И тъй като в случая определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ няма характер на преграждащо развитието на производството, нито е предвидена изрично възможността то да бъде обжалвано, е направен извод за недопустимостта на подадената срещу същото частна жалба. Определението е правилно. Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. И тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на обезпечен кредитор за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Неоснователно в тази връзка е становището на частния жалбоподател, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ е преграждащо, тъй като отказът на съда по несъстоятелността за продължаване на изпълнителното дело препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства. Доколкото произнасянето по този въпрос се осъществява в рамките на производството по несъстоятелност, то преграждащият характер на акта следва да се преценява именно по отношение на това производство, а не на изпълнителното производство, чието продължаване се иска. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК