Определение № 56 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба вх. № 1598/10.02.2015 г. от Г. В. Т., представлявана от адвокат З. З. от АК – Х., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител с определение № 1916/26.09.2013 г. на Районен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 1227/2013 г., с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 195/30.04.2014 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 237/2014 г., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 20/06.01.2015 г. по гр.д. № 5100/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 78/30.01.2014 г. на Хасковския районен съд, постановено по гр. д. № 1227/2013 г., с което са уважени исковете, предявени от [фирма] срещу Г. В. Т., с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и молителката е осъдена да заплати сумата 9600,00 лева, представляваща неизплатени вноски по сключения между тях договор за заем от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 371, 59 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху неизплатените вноски по сключения между тях договор за заем от 10.05.2008 г. за периода 30.04.2010 г. до 30.04.2013 г. С молбата за спиране са представени изпълнителен лист по в.гр.д. № 237/2014 г. на Хасковския окръжен съд, покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20148750400438 и уведомление за публична продан. Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК, жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение като представи надлежно обезпечение, размерът на което се определя съобразно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. В конкретния случай молбата за спиране на изпълнението е подадена от назначен с определение № 1916/26.09.2013 г. на Районен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 1227/2013 г., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, който съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, не дължи внасяне на държавна такса. По аналогия на приетото с посоченото тълкувателно решение, от особения представител на ответника, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК не следва да се изисква внасяне на обезпечение, тъй като същият не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно са налице всички условия за спиране на изпълнението на посоченото по-горе въззивно решение на Окръжен съд – Хасково, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,