Определение № 13343 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Х. В. Ф., чрез адв. Дойнов, срещу определение №980/07.11.2025 година на Административен съд – Разград по адм.д. № 348/2025 година. С последното е отхвърлено искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2002873 от 23.10.2025г. на полицай при РУ Кубрат, ОДМВР гр. Разград. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че нови обстоятелства в случая са: - липсата на фабричен номер на техническото средство в заповедта за прилагане на ПАМ; негативната правна промяна в резултат от изпълнението на същата заповед. Жалбоподателят притежавал и работел в сервиз за поправка на автомобили. Твърди, че предвид упражняваната от него професия, липсата на СУМПС засяга „конституционно закрепеното му право на труд и упражняване на избрана професия или дейност“. Излага съображения за нарушаване на принципа за съразмерност. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

По делото не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АС гр. Разград е образувано по жалба на Х. В. Ф. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №GPAM-2002873 от 23.10.2025г. на полицай при РУ Кубрат, ОДМВР гр. Разград, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. За да отхвърли искането, съставът на АС е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

Изводите му са правилни, при следните съображения от правна страна:

1.Със заповедта спрямо Х. В. Ф. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон.

2. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават хипотезите на "допуснато по закон предварително изпълнение" и "допуснато предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

3. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породена от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост.

4.В конкретната хипотеза жалбоподателят, както правилно е приел АС, не навежда факти относно вреди от предварителното изпълнение, като заявява, че те следват от изпълнението на самата заповед. Аргументът на жалбоподателя ясно посочва, че не се прави разграничение между изпълнение на заповедта и предварително изпълнение на същата. ПАМ като вид държавна принуда има за цел да постави определени ограничения пред лицето, адресат на заповедта. Тези ограничения са в изпълнение на приложената му мярка. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение. Такива в случая не се сочат. Правилен е изводът на АС, че не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.

5. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Фактът, че Х. В. Ф. за определен период от време няма да може да „тества автомобили на клиенти при ремонт“ (според неговите твърдения) не се явява „непоправима вреда“ от предварителното изпълнение на акта. Този риск определено не е от категорията рискове противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

6. На самостоятелно основание, не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради „нови обстоятелства“ в съответствие с изискването на чл. 166, ал.2 АПК. Факта дали в заповедта е изписан фабричен номер на техническото средство е относим към решаване на спора по същество, а не към спора за предварителното изпълнение на същата. „Конституционно закрепеното право на труд и упражняване на избрана професия или дейност“ на жалбоподателя не е неограничимо. В случая не се касае за лишаване от право, а за неговото ограничение, което е нормативно заложено, и ограничението не е пряко (тъй като не се констатира хипотеза на лишаване от права), а е последица от изпълнението на мярката като вид държавна принуда, без да се препятства в цялост упражняването му дори и в желания вид (доколкото техническите дейности по сервиз и обслужване, ремонт на МПС не изисква във всички случаи управлението и изпитването на тези МПС).

Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС