Определение № 13517 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Х. К. Ч., Е. К. К. и В. И. Р., чрез процесуален представител, срещу определение № 1189/29.08.2024 г., постановено по адм. д. № 274/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата им против решение № 580 от 28.01.2010г. по протокол № 32 от 28.01.2010г. на Общински съвет - гр.Чепеларе и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендират неговата отмяна. Сочат, че определянето на границите на зоните в населените места на Община – Чепеларе с оспорения акт ги засяга в качеството им на собственици на недвижими имоти на територията на общината, което обосновава правният им интерес от оспорването на посоченото решение на Общинския съвет. Считат, че включването на к.к. "Пампорово" в трета категория не е съпоставено с определената първа зона, в която се увеличава коефициентът за местоположение на имотите и от там се увеличава размерът на дължимите данъци. Подчертават, че изводите на първоинстанционния съд относно характера на издадения административен акт са неправилни, като в тази връзка излагат подробни съображения и възразяват, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна е прекомерно. Ответникът по частната жалба Общински съвет – Чепеларе, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел, че то е процесуално недопустимо, тъй като е подадено срещу акт, който няма административен характер. За да достигне до този извод, решаващият състав е съобразил, че с приетото на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от ЗМДТ решение № 580 по протокол № 32 от 28.01.2010г. г., съобразно предвидените в чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правомощия, Общински съвет – Чепеларе е определил границите на зоните в населените места на територията на общината. Според съда зонирането е от значение за определяне на коефициента за местоположение по чл. 6, ал. 1 от посоченото приложение на ЗМДТ, който коефициент е един от компонентите на формулата за изчисляване на данъчната оценка на имотите. Същият обаче е само предпоставка за определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти на територията на общината, съответно на дължимите за тях местни данъци, поради което няма самостоятелно значение. Така постановеното определение е неправилно. Оспореното решение на Общински съвет – Чепеларе е издадено на основание чл. 6 от Приложение № 2 от ЗМДТ (в приложимата по време редакция), съгласно който границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. Същото притежава белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, който подлежи на обжалване по реда на чл. 179 и сл. от АПК. /така и Определение 7880/14.07.2023г. по адм. Дело № 3135/2023г., ВАС, I отд. / В случая жалбата пред първостепенния съд е подадена на 31.07.2024 г., а в административната преписка липсват доказателства за оповестяването на оспореното решение, поради което не може да се приеме, че то е влязло в сила. В тази връзка първостепенният съд е следвало да изиска комплектоване на административната преписка с протокола за оповестяване на обжалваното решение, за да прецени настъпил ли е неговият стабилитет, а от там и допустимо ли е неговото оспорване на основанията по чл. 146, т.2 до т.5 АПК. По аргумент от чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Несподелими си доводите на решаващия състав, че решението на Общинския съвет, с което са определени границите на зоните в населените места, както и категориите на вилните зони, не засяга правната сфера на данъчно задължените лица към Общината по ЗМДТ, тъй като зонирането има значение и рефлектира върху коефициента по чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Решението на Общинския съвет засяга правата и законните интереси на собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, тъй като коефициентът по чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ представлява част от данъчната оценка по смисъла на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 21 ЗМДТ при определяне размера на данъка. Посочената корелация обаче е относима само за лицата, попадащи в обхвата на приложното поле на чл. 11 ЗМДТ, но е ирелевантна за собствениците на гори в землището, за които, на основание чл. 10, ал.3 ЗМДТ, не се дължи данък. В този аспект първостепенният съд е следвало да съобрази доколко представените решения на ПК- Чепеларе за възстановяване на собствеността върху ид. части от посочените ревири, издадени на основание чл. 3, ал.2 ЗВСГЗГФ, легитимират оспорващите като данъчно задължени лица по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, а от там дали обосновават правният им интерес от оспорването. Тъй като в обжалвания съдебен акт липсват каквито и да е мотиви в тази връзка, а изводът за недопустимост на оспорването е обоснован само с неправомерния довод, че решението не е годен предмет на обжалване, то атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав. При продължаване на съдопроизводствените действия първостепенният съд следва да прецени доколко са налице всички останали абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на оспорването, включително да провери настъпил ли е стабилитетът на атакуваното решение на ОбС- Чепеларе. В случай, че то е влязло в сила, решаващият състав следва да приеме, че е сезиран с искане за прогласяване на неговата нищожност, за което няма ограничение във времето. Наред с горното съдът следва да прецени дали оспорващите, в качеството им на възстановени собственици на ид. части от иглолистни гори, находящи се в землището на местност „Пампорово“, са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 11, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ, а от там имат ли правен интерес от оспорването на процесното решение на ОбС- Чепеларе. В случай, че такъв интерес е налице, а оспореният акт е влязъл в сила, то възможността за неговото обжалване като отменяем е преклудирана. Открита е единствено възможността да се претендира прогласяване на неговата нищожност. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение