Определение от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. И. Д., чрез адв. Я. Дрянов, с искане за допълване на решение № 2508/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 9363/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение в частта му за разноските. Твърди се, че в касационната жалба и представените писмени бележки са изложени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е осъдил касатора да заплати разноски за три съдебни инстанции, но с постановеното решение № 2508/09.03.2026 г., по адм. дело № 9363/2025 г. ВАС не се е произнесъл. Ответната страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от изпълнителния директор Т. Вълчев, чрез пълномощник, в писмен отговор, изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема за установено следното: С решение № 2508/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 9363/2025 г. ВАС е оставил в сила решение №3434/24.07.2025 г. постановено по адм.дело № 291/2025 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на В. И. Д., срещу мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Със същото решение В. И. Д. е осъден да заплати разноски на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в размер на 100 евро. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба в частта й, с която се обжалва постановеното по делото решение, относно присъдените разноските, има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да се квалифицира като такова. Това е така, защото наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане, по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. С оглед така изложеното Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира. За пълнота следва да бъде отбелязано, че с § 27 от ЗИД на АПК (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а, който предвижда специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Решението по адм. дело № 291/2025 г. на АС- Пазарджик е постановено на 24.07.2025 г. и поради обжалването му с касационна жалба не е било влязло в сила, т.е. съдебното производство не е било приключило преди датата на влизане в сила на изменението на АПК – 05.08.2025 г. Определението на АС Пазарджик ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което искането на В. И. Д. за изменение на решението в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд - Пазарджик за произнасяне, съгласно чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 40 ПРЗ на ЗИД на АПК /ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./, Върховният административен съд, състав на пето отделение,