Определение № 627 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4618/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МИКО-ГЕОТОН” ООД, със съдебен адрес град Кърджали, подадена чрез пълномощника му адвокат И. Б., срещу решение №3904 от 30.05.2019 г. по в. гр. дело №2534/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 181463 от 27.07.2017 г. по гр.д.№41203/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от ищеца Р. Р. С., в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът му дължи сумата 6280,90 лева, представляваща общ размер на разноските, начислени по изпълнително дело № 20128120402241 по описа на ЧСИ Р. Р. С.. Въззивният съд е приел, че на 07.08.2012 г. „Централна кооперативна банка“ АД е подала молба до ЧСИ Г. Д., район на действие Софийски градски съд, за образуване на изпълнително дело против длъжника „МИКО-ГЕОТОН” ООД. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 10.06.2012 г. по гр. д. № 26362/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора сумата от 119858,03 лева, представляваща главница по извлечение от счетоводни книги по договор за предоставяне на овърдрафт от 05.02.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 13 287,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.02.2012 – 09.05.2012 г., сумата от 318,15 лева, представляваща разноски за нотариална покана и застраховка на недвижим имот, както и сумата от 4453,27 лева разноски по делото. С молба от 08.11.2012 г., взискателят по изпълнително дело № 20127810400780 – „Централна кооперативна банка“ АД, на основание чл. 427, ал. 2 ГПК и предвид необходимостта от извършване на изпълнителни действия, изразяващи се в извършване на опис и публична продан на възбранен по делото недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в [населено място] и опис и публична продан на движимите вещи находящи се в същия недвижим имот, е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено в съдебен район на действие Окръжен съд – Кърджали при ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ. Във връзка с горната молба и на основание чл. 427, ал. 2 ГПК изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ и е образувано под нов номер, а именно 20128120402241. По горепосоченото изпълнително дело е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в [населено място], складова зона – Юг и представляващ дърводелски цех, състоящ се от гатерен цех с площ 313,49 кв. м., монтажна работилница с площ 27,58 кв.м., офис на началник производство с площ от 19,12 кв. м., както и складове за перлит /в груб строеж/ с обща площ 220 кв. м., оформени като помещения по следния начин: склад за перлит, производствена клетка – подготвителен, склад за перлит и работилница за заточване на режещи инструменти, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху УПИ –V в квартал 81 по плана на складова зона – Юг, [населено място]. След извършения опис е насрочена публична продан на описаното по-горе недвижимо имущество, която е проведена от 14.03.2014 г. до 17:00 часа на 14.04.2014 г. при начална цена, от която да започне наддаването в размер на 56 000,76 лева. Във връзка с така разгласената публична продан постъпило наддавателно предложение, с което е предложена цена в размер на 56 200 лева. С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 15.04.2014 г. по и.д. 20128120402241, ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ, обявил за купувач на описаното по-горе недвижимо имущество лицето. Така обявената и проведена публична продан е обявена за нестанала с протокол от 22.02.2013 г. по и.д. № 20128120402241 за сумата от 56 200 лева. На постъпилата от проведената по изпълнителното дело сума е извършено разпределение от страна на съдебния изпълнител, обективирано в протокол от 09.05.2014 г. Извършеното разпределение е обжалвано, като с решение от 11.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 174/2014 г. по описа на ОС-Кърджали, потвърдено с решение от 03.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1138/2014 г. по описа на Апелативен съд – П., II граждански състав, същото е било отменено и делото върнато на ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ за извършване на ново разпределение. В изпълнение на горепосочените съдебни решения е извършено ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума, обективирано в протокол за разпределение от 10.11.2014 г. Видно от протокола за разпределение става ясно, че частният съдебен изпълнител не е разпределил сума в полза на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД, тъй като не е останал остатък за разпределение. Извършеното разпределение е обжалвано, като с решение от 10.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 24/2015 г. по описа на ОС-Кърджали, потвърдено с решение от 29.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 240/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, жалбата е оставена без уважение, с което извършеното разпределение е влязло в сила. С молба от 03.08.2015 г. взискателят „Централна кооперативна банка“ АД е уведомил ЧСИ, че общият дълг по изпълнително дело 20128120402241 с длъжник „МИКО- ГЕОТОН” ООД е изцяло изплатен към взискателя, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК моли изпълнителното производство да бъде прекратено. Във връзка с горепосочената молба и протокол от 07.09.2015 г., ЧСИ е прекратил производството по изпълнително дело 20128120402241 и вдигнал служебно наложените възбрани и запори. За незаплатените от длъжника такси във връзка с изпълнението ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ издал сметка № 00000067809/07.09.2015 г. и фактура № [ЕГН]/07.09.2015 г., които предявил на длъжника за плащане, с оглед на обстоятелството, че вземанията по изпълнителния лист, послужил за образуване на и.д. 20128120402241 са изплатени от длъжника директно на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД. Оттук следва, че длъжникът по изпълнително дело 20128120402241 по описа ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ, е изпълнил задължението си по изпълнителен лист, издаден на 10.06.2012 г. по гр. д. № 26362/2012 г. по описа на Софийски районен съд, директно на взискателя по делото „Централна кооперативна банка“ АД след образуване на изпълнителното дело. В тази връзка се налага извод, че плащанията са извършени от длъжника – ищец след образуване на изпълнителното производство и същият на общо основание дължи заплащането на такси и разноски в полза на съдебния изпълнител във връзка с предприетото принудително изпълнение. Същото се извежда на първо място от разпоредбата на чл. 79 ГПК, съгласно която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, изброени в ал. 1, т. 1-3 от същата разпоредба, какъвто не е настоящият. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна в зависимост от това, дали изпълнителният лист е предявен пред държавен или частен съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, е приложима единствено по отношение на делата, образувани пред държавен съдебен изпълнител. Този извод се извежда на първо място от систематично място на същата, която се намира в раздел II от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, озаглавена Такси по съдебно изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители, и на второ място от факта, че относно таксите по съдебно изпълнение, събирани от частните съдебни изпълнители е предвидена специална уредба в ЗЧСИ и Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 640/04.10.2010 г. на ІV-то ГО на ВКС по гр. дело №920/2010 г./, според която такса по чл. 26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо дали сумата в размер на вземането е платена от длъжника директно на взискателя или е постъпилата по сметка на съдебен изпълнител. Видно от събраните по делото доказателства ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ, е извършил действия по принудително изпълнение, изразяващи се в извършване на опис, публична продан и разпределение на постъпила в резултат на проведената публична продан сума, поради което неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателят, че такси в полза на ищеца – съдебен изпълнител не се дължат, тъй като от последния не са извършени действия по изпълнението. Неоснователно се явява и възражението, изложено с въззивната жалба, че за извършените от ищеца, в качеството му на ЧСИ изпълнителни действия, последният е получил дължимата се сума, видно от т. 2 на разпределението, находящо се на стр. 519 от изпълнителното дело. В тази връзка следва да бъде посочено следното: на първо място цитираното от жалбоподателят разпределение от 09.05.2014 г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт, като на ЧСИ е разпоредено да извърши ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от публична продан. На следващо място следва да се посочи, че от документите по делото се установява, че от страна на ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ е извършено ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума, обективирано в протокол за разпределение от 10.11.2014 г., като видно от това разпределение в полза на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД са разпределени единствено разноски, сторени от същия по изпълнителното дело, но не и суми по вземанията по послужилия за образуване на делото изпълнителен лист, поради липса на остатък на сума за разпределение. Действително в полза на ЧСИ Р. С., рег. № 812 в КЧСИ е разпределена сума по т. 26 ТТРЗЧСИ, представляваща пропорционална такса за събиране на парично вземане, но същата е разпределена и събрана не за задължения към взискателя „Централна кооперативна банка“ АД, а за събрани и разпределени суми по задължения на длъжника към присъединените кредитори [община] и ТД на НАП – София. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с факта на прекратяване на изпълнителното дело отпада и задължението на ответника, в качеството му на длъжник, да заплати начислените в изпълнителното производство такси. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 79 ГПК ясно разпорежда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, изброени в ал. 1, т. 1-3 от същата разпоредба, какъвто не е настоящият. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, каквато именно е хипотезата в процесния случай, от което следва извод, че доколкото длъжникът – ответник е заплатил задълженията си към взискателя „Централна кооперативна банка“ АД след започване на изпълнителното производство, то на общо основание за негова сметка следва да останат неплатените разноски по изпълнението. За установяване размера на претендираните вземания по делото са приобщени писмени доказателства, а именно сметка № 00000067809/07.09.2015 г. и фактура № [ЕГН]/07.09.2015 г., от които се установява и именно за какви такси по изпълнителното дело е останал задължен длъжникът след неговото прекратяване. Ответникът по касационната жалба ищеца Р. Р. С., в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали, не е заявил становище. Касаторът в изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е повдигнал въпроса ако взискателят не е внесъл авансово дължимата при прекратяване на делото поради пълно издължаване, заявено с молба на взискателя, има ли частният съдебен изпълнител материалното право да претендира и събере тази такса от длъжника. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3904 от 30.05.2019 г. по в. гр. дело №2534/2018 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение. Той обаче е решен по същество съобразно задължителната практика на ВКС, посочена от касатора, според която ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. / ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.11/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.