Решение № 4704 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2011 г.

Решение № 4704 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мирослав Манолов Манолов, чрез адв. Дойчин Иванов, срещу Решение № 790/9.05.2011 г. по адм. д. № 2798/2010 г. на Пловдивския административен съд, 11 състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) Ревизионен акт № 261001720/30.09.2010 г., съставен от Пенка Иванова Тодорова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 849/23.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него да бъде поставено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в писмен отговор от 27.06.2011 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания РА законосъобразно на Мирослав Манолов е определен облагаем доход по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 557,97 лв. и е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3289,91 лв. и лихва 1010,52 лв. и за 2008 г. данъчна основа 27 588,38 лв. и е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1347,73 лв. и лихва 210, 70 лв. В хода на ревизията е установено несъответствие между имущественото състояние и получените от жалбоподателя доходи - основание за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Данъчната основа за периода е определена от органа по приходите след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По същество спорът е досежно твърденията на жалбоподателят, че е разполагал със средства от спестявания от предходни периоди и по-точно такива предоставени от родителите му. Съдът не е кредитирал ангажираните в съдебното производство свидетелски показания на родителите на жалбоподателя. Приел е, че в случая не са представени някакви писмени доказателства относно въпросната сума от 16 000 лева, като е обоснован извода, че родителите на жалбоподателя са нямали реалната финансова възможност да му предоставят процесната сума. Административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а именно, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено с доказателства. В случая жалбоподателят не е успял да обори тези констатации, като първоинстанционният съд е обсъдил всички негови доводи и представени доказателства. Така постановено решение е неправилно. Основното възражение на касатора поддържано и пред административния съд е относно непризнатите от органа по приходите средства в размер на 16 000 лв., получени от задълженото лице през периода 2002 - 2006 г. от родителите му. В решението си директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е приел за неоснователни твърденията на ДЗЛ за получени средства от родителите му, тъй като декларациите от родителите не са представени в хода на ревизионното производство, а са депозирани с жалбата. Счетено е, че същите са съставени не за да обективират действително установените отношения, а с цел да послужат в хода на обжалването в полза на ревизираното лице, тъй като ДЗЛ и тези лица са "свързани лица" по смисъла на ДОПК. Изложеният довод, че те са представени за пръв път едва при административното обжалване, поради което обстоятелствата по тях не могат да бъдат проверени от приходната администрация не намира подкрепа в закона, тъй като нормата на чл. 155, ал. 4, т. 1 от ДОПК дава възможност на т. н. "решаващ орган" да отмени ревизионния акт и да върне преписката с указания за събиране на нови доказателства. Видно от приложената по делото административна преписка, въпреки наличието на данни за средства получени от родителите, приходния орган не е извършил проверка относно финансовата им възможност за предоставяне на процесната сума на ревизираното лице. ВАС намира за неправилни изводите на административния съд досежно липсата на доказателства касаещи получените от задълженото лице средства в размер на 16 000 лв. от родителите му - Елена и Спас Манолови. В случая съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания на родителите на касатора. Доколкото се касае за установяване произхода на средства, придобити безвъзмездно (дарени) между роднини по права линия, допустими са всички доказателствени средства-декларации, включително и свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Като е достигнал до противоположни правни изводи, АС - Пловдив е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, включително и в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА и потвърдилото го решение на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. С оглед изхода на спора на ответника не следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение. На касатора също не се следват разноски, тъй като такива не са поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, VIII отделение,