Определение № 487 от 21.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 905/2024 г.
ВКСIII наказателно отделение21.10.2024 г.докладчик Невена Грозева
Диспозитив
ИЗПРАЩА нахд № 955/2024 г. по описа на РС- Пазарджик за разглеждане от Районен съд – София. Копие от определението да се изпрати на РС- Бургас и РС- Пазарджик. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение 1248 от 8.10.24 г. постановено по нахд № 955/24 г. съдията- докладчик от Районен съд – Пазарджик е прекратил производство и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд -Бургас. След запознаване с приложените по делото материали, ВКС констатира, следното: В РС- Бургас по жалба на /фирма/ срещу НП № /номер/дата/, издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас на НАП е образувано нахд № 784/24 г. С НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 59 а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Съдията- докладчик е преценил, че РС – Бургас не е местно компетентен да разгледа делото и го изпратил без мотиви на РС - Пазарджик, където по същата жалба е образувано нчд № 955/24 г. Съдията- докладчик приел, че с оглед описаните фактически обстоятелства в НП, нарушението не е извършено в /населено място/, а е извършено в [населено място] и поради това не се явява компетентен да разгледа делото, поради което прекратил производството и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК повдигнал спор за подсъдност с РС- Бургас. ВКС прецени, че компетентен да разгледа жалбата на /фирма/срещу НП е трети съд, а именно РС- София. Съображенията на ВКС за това са следните: НП е издадено срещу /фирма/ за това, че при извършена проверка на 28.11.2023 г. в обект бензиностанция /име/, находяща се на /път/ 88 км. стопанисвана от /фирма/, дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговски обекти е извършило нарушение, като не е спазило изискванията на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, да подаде в НАП електронен документ за получаване /ЕДП,/ съгласно приложение №23 за потвърждаване на получено гориво. На 5.10.2023 г. е извършена доставка 17 940 кг. газ- пропан – бутан, предназначена за продажба от обект за крайно разпространение. Установено е, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за получените количества, съгласно изискванията на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Изхождайки от описаните в обстоятелствената част на НП обстоятелства, ВКС съобрази следното: Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което се явява доставчик или получател на течни горива е длъжно да подаде до НАП данни за доставката и движението на доставеното/полученото количество гориво. Подаването на електронен документ за получаване /ЕДП/ на гориво става чрез Информационната система „Контрол на горивата“ към НАП. Съгласно чл. 99 от ДОПК декларациите и другите документи, /касаещи действието на ЗДДС/ се подават в Компетентната териториална данъчна дирекция на НАП. „Компетентна териториална дирекция“ съгласно чл. 8 от ДОПК е тази, където е седалището на юридическото лице. Седалището на данъчно задълженото лице /фирма/ е в [населено място] и следователно, мястото, където е следвало да бъде подаден електронния документ за доставка е ТД на НАП – София. Описаното в НП нарушение е извършено чрез бездействие, с оглед на което за място на нарушението следва да се приеме, мястото където е следвало да бъде извършено дължимото действие – а именно „подаването“ на електронния документ за доставка е следвало да бъде направено в ТД на НАП – София, където е седалището на юридическото лице. Ето защо, нито Районен съд – Пазарджик, нито Районен съд - Бургас са местно компетентни съдилища и за това повдигнатият между тях спор за подсъдност не може да бъде решен в полза на нито един от тези два съда, а с оглед правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК следва да се реши в полза на трети съд, в случая това е Софийски Районен съд. С оглед процесуална икономия, ВКС счита, че следва да изпрати делото за разглеждане и решаване директно в местно компетентния съд – Софийски Районен съд. /в такъв смисъл са Определение № 2/ 14 г. по нчд 2310/13 г. на ВКС, Определение № 36/17 г. по нчд № 389/17 г. на ВКС и др. / Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 44, ал. 1 НПК
- чл. 8 ДОПК
- чл. 99 ДОПК
- чл. 118, ал. 10 ЗДДС
- чл. 36, ал. 1 НПК
- чл. 3
- чл. 59, ал. 3, т. 1
- чл. 59