Определение № 394 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5454/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Вяра И. К. за отмяна на влязло в сила решение № 5717 от 22.05.2013 г., постановено по гр. д. № 57201/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че В. И. К. дължи на [фирма] сумата от 3577, 31 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода май 2010 г. – април 2012 г., както и сумата от 353. 07 лева лихва за забава. Молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Молителят е изложил подробни доводи за неправилност на атакуваното решение, като бланкетно е посочил основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.2 и сл. ГПК без да обоснове, което и да е от тях. Релевираните в молбата за отмяна оплаквания могат да бъдат относими при обжалване на първоинстанционното решение, тогава когато то не е влязло в сила. Същите обаче не могат да обосноват неговата отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Това производство е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. То не е обжалване, защото се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен. Отмяната не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а е средство за защита срещу неправилни решения, и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. В случая на практика съдът е сезиран с молба за отмяна, която няма характер на такава, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение