Определение № 50395 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1871/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Боян Н. Х. и С. В. Христова срещу определение № 271 от 21.04.2022 г., постановено от състав на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 173/22 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция, с което съдът е отхвърлил иска на двамата жалбоподатели-ищци в исковото производство за присъждане на лихва за забава върху присъденото с решение №3 /10.01.2022 г. обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД-гр.София за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от Н. Ш. Н.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.5 ГПК. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна: За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция, въззивният съд е отчел наличието на висящо ДП №744/ 2020 по описа на УМВР –Т. срещу Ш. Н. Н. / привлечен като обвиняаем с постановление от 07.06.2021 г. / за същото деяние, за вредите от което се претендира обезщетение срещу застрахователя на ГО, доколкото последната е във функционална зависимост от тази на обвиняемия-делинквент. С оглед на това, съдът е счел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, поради което е спрял производството по въззивната жалба на основание чл.229 ал.1,т.5 ГПК. Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV гр.о, Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV гр.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV гр.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Така приетото се споделя и от настоящия състав на ВКС, още повече, че в случая е налице образувано досъдебно производство срещу делинквента и същият е привлечен като обвиняем за престъпление, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца-чл.300 ГПК. В контекста на изложеното, не следва да бъдат споделени доводите в настоящата ЧЖ, че в при отговорността за вредите от непозволено увреждане, съотв. от функционалната отговорност на застрахователя, вината се предполагала до доказване на противното/ за разлика в наказателното производство/, поради което спирането на последното на основание чл.229, т.5 ГПК е неоснователно. Следва да се вземе в предвид, че фактическият състав на ГО по чл.45 ЗЗД включва, освен извършването на самото деяние от конкретния деец, още и противоправност и вина на дееца, по които, при налично престъпно деяние, се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение. От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение