Определение № 60133 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 35395 от 23.07.2021 г. на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, против определение от 08.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2740 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без разглеждане искането на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за възобновяване на производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, иска се отмяната му и възобновяване на делото. Поддържа се, че в случая е направено искане за служебно възобновяване на делото от съда, пред който делото е висящо, евентуално за оттегляне на определението за спиране по реда на чл.253 ГПК, които са допустими. Твърди се и, че независимо, че Държавата не е страна по в.гр.д. № 2740 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, има правен интерес да отправи искане за възобновяване на делото, тъй като от изхода му зависи разрешаването на спряното в.гр.д. № 1293 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, образувано по искова молба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Благоевград, срещу Р. Д. Д. и А. Г. Д. за обявяване на относителна недействителност на извършени от тях разпоредителни действия, на основание чл.135 ЗЗД. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответните страни по частната жалба Р. Д. Д. и А. Г. Д. са подали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл.274, ал.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение от 12.07.2017 г., влязло в сила на 16.11.2017 г., производството по в.гр.д. № 2740 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на спора по гр.д. № 140 по описа за 2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, образувано по искова молба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Благоевград, срещу Р. Д. Д., А. Г. Д. и други за обявяване на относителна недействителност на основание чл.135 ЗЗД на извършени разпоредителни действия с имущество, предмет на иска за отнемане, като е прието, че спора е обуславящ претенцията на Държавата за отнемане на имущество по глава III-та от ЗСГ /отм./. С обжалваното пред настоящия състав определение от 08.07.2021 г., Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане искането на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за възобновяване на производството по делото по съображения, че искането не е отправено от страна по делото. Изводите на въззивният съд, че искането за възобновяване изхожда от лице, което не е лигитимирано са законосъобразни. Съгласно чл.230, ал.1 ГПК производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му. Страни в производството по в.гр.д. № 2740 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд са Р. Д. Д., съпругата му А. Г. Д. /конституирана с разпореждане от 09.06.2016 г./, Прокуратурата на Република България – ответник по жалбата и Софийска апелативна прокуратура, като контролираща страна. Държавата не е страна в производството, представлява се от процесуален субституент – Прокуратурата на Република България, като субституцията е от вида на процесуалната суброгация /т. 8, буква „б“ от ППВС № 10 от 29.VI.1976 г. по гр. д. № 13/1975 г./. Следователно направеното от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството искане за възобновяване на делото, по което последната не е страна и не би могла да участва е недопустимо. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение